Една от най-ярките архитектурни забележителности oт епохата на Вселенски събор на Помирението, през 343 г. н.е., е Червената църква.

Днес нейните руини стърчат сред полето, на около петнадесетина километра югозападно от Пловдив, близо до малкия град Перущица. Храмът е запазен с една значителна височина, което позволява сравнително точното му възстановяване.
Централната и най-висока част на църквата е четири-конхалната зала, чийто купол се е извисявал. Симетрията на сградата се нарушава от двете, придадени от юг и север отделения - в северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор. Там е ставало кръщението, преди новият християнин да има достъп до вътрешното отделение на църквата.
Самото място, на което е изградена църквата, не е случайно избрано - Червената църква нарочно била издигната в близост до езическо светилище, в околностите на такъв голям и богат град като Филипопол, в близост до важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Най-вероятно мястото й е имало връзка с популярния в християнството култ към мъчениците - тук са се съхранявали мощите на някой знатен мъченик, загинал за утвърждаването на християнството по тези земи. По-късно, първоначалната сграда е била преустроена в църква, а мартиралните й функции били предоставени на големия параклис, южно от голямото предверие.

По всичко личи, че някога тук се е издигала импозантна по своите размери църква, с богато декорирани стени и красиви мозаечни подове - рядко красив храм, оценяван днес като един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа. Онова, което най-силно впечатлява специалистите по антична и византийска архитектура и изкуство е красотата на фреските. С тях Червената църква се е родеела с най-добрите образци на ранната християнска живопис, съхранявани в базиликите на Равена (VI-VII век), Синайските манастири (VI-VII век), църквата “Св. Димитър” в Солун (VI-VIII век) и уникалната “Света София” в Цариград (VI век).