Баткунски манастир Св. Св. Петър и Павел

Мaнастирът е в северните склонове на рида Каркария от Баташка планина на Западните Родопи, на около 1,5 км западно от махала Баткун на с. Паталеница и на около 12 км югозападно от гр. Пазарджик.

Основан е през ХІІ в., а е разорен по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е унищожен до основи от кърджалиите. В началото на ХІХ в светата обител е възстановена, а в края на XIX в е построена новата манастирска църква, оцеляла до днес. Понастоящем манастирът е постоянно действащ.

Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата, с размери 12 х 6 м, е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, облицована с бигор сграда и е построена през 1870 г. До западната й фасада е долепена красива камбанария.
В манастира известно време е живял Станислав Доспевски, като нарисувал ценни икони и стенописи. По време на престоя си, художникът рисува четири икони: "Богородица", "Христос", "Уброс", "Козма и Дамян" и два портрета: на Йеромонах и на сестра му. Тези ценни портрети, образци на българската възрожденска живопис, сега се пазят в Пловдивската митрополия.
През 1872 г. в манастира е бил посетен от В. Левски.
В манастирския двор расте една от най-старите лозници в България. В близост до манастира са останките от древния град Баткунион.

Манастирът е обявен за паметник на културата.