Легенда за хайдут Велко

Било 1807 лето. Денят прегарял.
В кафенето на Селим мирисът на кафе се смесвал с дъха на цъфнали липи и тютюн. Насядали по широките мендерлъци, турците слушали бея, който разказвал как веднъж ранил хайдут Велко.
- Ефенди, хората приказват, че хайдутина имал белег на лявото рамо от тебе – неочаквано казал непознатия, който току бил влязъл в кафенето. Всички го погледнали, а той бавно се приближил към бея. Усмихнал се, но очите му черни и големи тъмнеели.
Непознатият рязко дръпнал ръкава си на ризата си.
Беят видял голямата кърваво-червена следа от скоро зараснала рана и понечил да каже нещо, но като сноп паднал мъртъв в краката на непознатия…
Войводата подал на кафенджията златна монета.
- За кафето Селим, да не разправяш, че съм пил кафе и не съм ти платил – казал той и излязъл.
После яхнал коня си и препуснал по пустия калдъръм на българската махала в града. Заедно с искрите, от копитата на коня му се сипели и жълтици.