Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка.
Той е с дължина 81,6 км., дълбочина 12,5 м., широчина 150 м и е съоръжен с 3 двойки шлюзове. За едно денонощие се прекосява от 48 кораба. От 1914 г. до 1999 г., каналът е контролиран от САЩ, а след това – от САЩ и Панама.
Първата документирана идея за построяването на канала е отправена до крал Карл V през 1524 г.
Строителството на канала се започва от Франция през 1879 г., след което се разгаря Панамския скандал и през декември 1888 г. инвестиционната частна компания заела се с прокопаването му банкрутира. През 1902 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт се отказва от идеята за строителство на канал в Никарагуа и приема плана за продължаване на строителството на Панамския канал. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.
Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара, което е еквивалентно на над 400 милиарда долара сега. По време на строителството са загубили живота си 5609 работници.
Панамският канал е открит през 1920 г. Поради редуцирания трафик на кораби от Европа след Първата световна война, броят на преминалите през канала кораби е намален през първите години. След 1924 г., обаче, трафикът се увеличава и през канала преминават 5000 кораба.
През 1936 и 1955 г. са подписани договори, които уточняват условията за експлоатация на канала и на зоната около него.
През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.