Православен храм „Св. Неделя” се намира в Стария Пловдив. Наречен е на Св. мъченица Неделя, посветила живота си на Христос. Българските царе Асеневци пренесли мощите на посечената с меч девица в столицата на българската държава Велико Търново, а патриарх Евтимий `и посветил похвално слово.
В днешния си вид църквата е построена през 1831 – 1832 г. от брациговския майстор Петко Петков и представлява трикорабна псевдобазилика с дължина 31 м, ширина 24 м и височина 16 м. Сводът на средния кораб има диаметър 9 м и е поддържан от 12 колони, символизиращи 12-те апостоли.
Иконостасът е изработен от орехово дърво по време на Българското възраждане от майстор Яне Спиров. Той, както и владишкият трон са уникални по изработка.
Тази църква е популярна и с това, че бележи "искрата на българското дръзновение" - определение, което най-добре подхожда за нея, дадено в една от най-добрите книги за града на тепетата "Пловдив - перлата на Тракия".
Към църквата има обширен двор с градина. При голямата входна порта се издига старата черковна къща, построена едновременно с храма. В нея са живели клисарите и свещениците, а често някои помещения са били пригаждани за училище, в което през 1864 г. е учил големият българския възрожденец Йоаким Груев
На външната страна на оградата има паметна плоча на Рада и децата `и, убити през 1837 година от турците и провъзгласени за новомъченици от Православната църква.
Църквата е назована като храм-паметник на борбите за национална църква в Пловдив. Някога съгласно условията на Устава от договора за Одринския мир, сложил край на руско-турската война от 1828-1829 г., християните в Османстата империя получили някои права и чорбаджи Вълко Куртович издействал султански ферман за обновление на два храма – „Света Неделя” и „Свети Константин и Елена”.
Днес храмовият празник се отбелязва на Св. Великомъченица Неделя