Киево – Печерската Лавра е православен мъжки манастир, един от най-древните и най-значимите в духовно, историческо и художествено отношение манастири в Русия. През XI век тази месност била покрита с гора. На това място свещеник от близкото село Иларион се отдавал на молитва и изкопал за себе си пещера. През 1051 год. Иларион бил избран за митрополит и пещерата му опустяла. По това време в Киев дошъл монах Антоний и се заселил в пещерата на Иларион. Благочестивият Антоний привлякъл след себе си последователи, между които бил и Феодосий. Те изкопали за себе си килии, църква и основали манастир. Атоний се преместил в друга килия, на съседния хълм, където поставил началото на Близките пещери. С увеличаване числото на монасите, те построили върху пещерите няколко църкви.
През 1688г. манастрирът получил от Константинополския Патриарх статут Лавра. През XIX в. в нея били включени 6 манастира, сред които били Близките пещери и Далечните Пещери. В Близките печери почиват мощите на 78 светци, а в Далечните – на 46. В пещерите били построени ниаколко подземни църкви и килии за молитва на монасите. Пещерите били използвани и за погребване на монасите. През вековете мощите им се запазили нетленни. Господ съхранил телата им не за земна слава, а за нас, хората, които се нуждаем от укрепване на вярата си и от духовна утеха. Запазването на телата на печерските светии е Божие чудо. Те се запазили като естествени без каквито и да било изкуствени средства. През 1985г. била създадена Комисия за изследване на нетленните мощи на Печерските светии. Комисията установила, че условията в пещерите, естествената влажност на въздуха в тях, са крайно неблагоприатни са запазването на телата. Това още веднъж доказва Божието чудо. В Далечните пещери се съхраняват и Мироточивите глави. Не е известно на кои светци са, но те са сухи, непокрити с кожа, и въпреки това от тях изтича елей, миро, което има сила да изцелява. Известно е, че една от Мироточивите глави принадлежи на свщмчк. Климент, папа Римски. Най-висш подвиг на самоотверженост в Печерския манастир било затворничеството. Монасите, стремящи се към по-голямо съвършенство в молитвата и безмълвието, с благословението на игумена и духовника на обителта се оттегляли в затвор, т. е. изкопавали си малка килия, в която се зазиждали, оставяйки за връзка със света малко прозорче. С години те прекъсвали общението си с хората, обричайки се на пълна самота. Два-три пъти в седмицата игуменът или някой от братята отивал до тясното прозорче, оставял просфора и малко вода и изпросвайки благословение, се отдалечавал. Ако нямало отговор и храната оставала недокосната, това означавало, че монахът е завършил своя земен подвиг. Затворът се отварял и опявали обитателя му в същата килия, в която се подвизавал.
В настоящето Лаврата е под юрисдикциата на украинската православна църква, която влиза в състава на руската православна църква. През 1990г. Лаврата е включена в списъка на защитените от ЮНЕСКО обекти.