От началото на 60-те години датират и първите негови по-известни песни, които Висоцки пише успоредно с работата си в театъра и киното. През 1967 г. Вл. Висоцки се запознава с френската актриса от руски произход Марина Влади, която през 1970 г. става третата жена в живота му. Именно тя спасява Володя Висоцки от клинична смърт през лятото на 1969 година. През своя кратък живот Висоцки дава над 1000 концерта в СССР и в чужбина. Едва през 1979 г. централната съветска телевизия пристъпва към заснемането на документален филм, посветен на поета-бард. Той обаче излиза на екран чак след смъртта му. На 25 юли Владимир Висоцки умира в съня си. Владимир Висоцки е погребан на Ваганковското гробище в Москва. Независимо от нечовешката цензура, известието за смъртта на любимия артист и певец мигом се разнася из Москва. Погребението на 28 юли се превръща в събитие, а билетите за продадения вече спектакъла с участието му, който така и не се играе, и до днес се пазят от хората като скъпа реликва.

Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Роден е на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Написал е около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.
Една от най-показните му песни, в която описва ограниченията, с които са принудени да живеят съветските граждани, е „Я не люблю” („Аз не обичам”). В нея Висоцки пее:

Не обичам студеният цинизъм
Нито непознати да ми четат пощата
Не обичам доносниците и клеветниците
Не обичам когато застрелват хората в гърба... нито когато ги стрелят отпред.

Я не люблю - Владимир Высоцкий - You...
Източник: youtube.com