Разказ на бившия игумен о. Пахомий:

Точни сведения за основаването на манастира няма, но приблизително това ще да е към 1815 г. За да науча нещо за основаването му, се обърнах към един старец, дядо Теодосий , по народност грък, който бе един от най-старите хора в Поморие, който ми съобщи следното:

Някога мястото, където сега е манастирът и манастирската градина, е било чифлик на някой си Селим бей. В чифлика работили като ратаи и много българи. Между тях имало си и някой си дядо Нено от Кoтелския край. На този дядо Нено веднъж му се присънило, че на мястото, където сега е манастирското аязмо, има заровена икона. Мястото тогава ще да е било сигурно чифлишка градина, понеже дядо Теодосий си спомняше, че е имало гъсти ниски дървета Отначало Нено не обърнал внимание на съня, но започнал да му се явява все по-често светия с бял кон. Най- накрая старецът решил да копае на това място, за да провери дали наистина ще намери нещо. Ямата стигнала около метър. Турчинът-собственик, като забелязал дълбокия ров, не позволил да се копае повече. Но един ден едно чудо накарало собственика на чифлика да приеме християнството: дошли гости в чифлика и при разходката беят решил да използва изкопаната дупка за отходно място. В момента, когато влиза вътре, беят се схванал и не могъл да мръдне от мястото си. Повикали Нено да обясни какво е закопал, та се е случило това нещастие. Дядо Нено разказал всичко – за съня, за светията на кон и за иконата. Тогава турчинът заповядал да извикат анхиалския митрополит, за да го попита какво да стори. Митрополитът се явил. Разкопали по-дълбоко и намерили барелеф на св. Георги (който и до днес може да бъде видян в Църквата). Когато извадили образа на светията, от мястото започнала да извира вода. Сега на това място се намира манастирското аязмо. Селим бей бил излекуван по чудесен начин чрез поливането от митрополита с тази вода. В знак на благодарност излекуваният приел християнството. Бил кръстен с името Георги, а жена му приела името на своята кръстница, х. Анастасия. Синът им също бил кръстен. До аязмото бил построен параклис “Св. Георги”. Дядо Теодосий ми съобщи, че гробът на новопокръстения основател на манастира бил там, където сега е олтарът на Църквата, а на жена му и сина му – под първото стъпало на аязмото. Аз проверих и действително намерих скелети на двама души. От тук заключавам, че, ако не всичко, то по- голяма част от разказното от дядо Теодосий,е вярно. По-нататък манастирът е бил под прекия надзор на анхиалските гръцки митрополити. От 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, а от 1935 г. е предаден на Сливенска Митрополия.

Източник:

http://www.monasterypomorie.org/bg/history.php