"Сапунени мехури
Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата.
Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръката си чашка със сапунена вода.

От време на време момиченцето потапяше в чашката тънка сламчица надуваше я със сочните си устнички и през сламчицата излизаше по някой голям мехур, който светваше на слънцето с всички багри на небесната дъга и литваше във въздуха като вълшебно балонче.
Много такива сапунени мехури излизаха през сламчицата и всеки от тях си мислеше, че е най-хубавият на света.
- Добре, че се откъснах от тая проста сламка! -рече първият, като почервеня от радост и се понесе над лехата с маргаритките.
-Сега ще отида в царския палат и ще кацна върху короната на царя!-каза втория.-Аз напълно заслужавам това почетно място,защото по-прекрасна украса от мен няма.
- Ех, че съм лек! - въздъхна третият и стана изведнъж огненожълт като голям портокал. -Я чакай да отлетя на небето, та да заблестя и аз като слънцето над широката земя.
- Внимание! - извика четвъртият, като се обагри с теменужено сияние и хвръкна към клоните на старата липа. - Аз отивам в рая, за да ядосвам ангелите с хубостта си.
- Аз ще се оженя за царската дъщеря -прошепна петият, който беше зелен и приличаше на диня. - Каня всичю бръмбари и мравки на сватбата си.
- Аз пък ще отида в морето и ще стана цар на подводното царство -реши шестият, като се превърна на синьо кълбо и се изгуби зад чемширения храст.
- Колко грозен е светът за мене! - каза седмият, който имаше седефен цвят и плуваше бавно над кокошарника. - Ето че и аз най-сетне се родих, за да отсрамя бога заради грозотата, която е сътворил!
Тъй си мислеха всички сапунени мехури и в същия миг се пукаха, без да изпълнят желанията си и без да оставят някаква следа от себе си в ясния слънчев въздух.
А през тънката сламчица продължаваха да се раждат и да умират десетки нови мехури, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя, докато най-сетне сламчицата се счупи, а малкото момиченце плисна сапунената вода на земята и започна да подскача на един крак.
Светослав Минков “