ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О майко моя, родино мила,
защо тъй жално тъй милно плачеш?
Гарване и ти птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачиш?

Ох зная зная, ти плачеш майко
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях черно бесило,
и твой един син Българио,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

ВЪПРОС КЪМ ЛЕВСКИ
Да беше жив, какво би казал ти
за туй, че твоят лик е по площадите?
За туй, че калят твоите мечти
и с името ти, хранят днес омразата.
Ти знаеш кървавия кръст на роба
и мрачните бесилки на тирана,
и писъците женски, в тъмна доба,
и не една девиса поругана.

Но ти се бори не заради вярата
и не прокълна всеки мюсюлманин.
Живя за всички и умря за правдата!
За святата идея – да сме равни!

8 януари 1990 г.

Румен Ченков