"ВЯРА - ЗАБРАВЕНОТО СЪЗВУЧИЕ МЕЖДУ ЦЪРКВАТА И ДЪРЖАВАТА.
В средновековна Византия цялата власт - светска и духовна - е била подчинена на идеята за СЪЗВУЧИЕТО, СИМФОНИЯТА МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ЦЪРКВАТА. В средата на нашия век православният богослов Йоан Майендорф пише: "... голямата идея на византийската цивилизация е универсално християнско общество, управлявано от императора и духовно наставлявано от църквата!" В своята "Шеста новела" император Юстиниан прогласява, че В ЛЮБОВТА СИ КЪМ ЧОВЕКА БОГ МУ Е ДАЛ СВИШЕ ДВА НАЙ-ВИСШИ ДАРА - СВЕЩЕНИЧЕСТВОТО И ИМПЕРАТОРСКОТО ДОСТОЙНСТВО: "ПЪРВОТО СЛУЖИ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ НЕЩА, А ВТОРОТО НАСОЧВА И УПРАВЛЯВА ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА... АКО СВЕЩЕНИЧЕСТВОТО Е ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ БЕЗУКОРНО И ИМА ДОСТЪП ДО БОГА И АКО ИМПЕРАТОРЪТ УПРАВЛЯВА СПРАВЕДЛИВО И МЪДРО ПОВЕРЕНАТА ИМ ДЪРЖАВА, ЩЕ ИМА ВСЕОБЩА ХАРМОНИЯ И ВСЯКАКВО ДОБРО ЩЕ БЪДЕ ДАРЕНО НА ЧОВЕШКИЯ РОД." Според православно-византийското учение за "симфонията", най-важната роля на църквата е да даде на човека модела на поведение, който би му помогнал да превъзмогне греховното си състояние и да го насочи към добри дела. В този смисъл църквата е институция с Божествен произход, но създадена да служи на света. Но Юстинияновата "симфония" прогласява още, че императорът (разбирай в съвременен смисъл - държавният глава) трябва да помага в най-голяма степен на църквата, защото нейните свещеници постоянно молят Бога за добруването на народа. Разбира се, и в схоластичния средновековен свят, и в нашето свръхразкрепостено съвремие подобна идея остава утопия. От нея обаче всяко общество би могло да почерпи образци, макар и за частичното прилагане на основните християнски идеали. А традиционно православна България също има от какво да се поучи."
Горан БЛАГОЕВ