Гърбавият мост
Той всъщност е сводест, но си го знаем като "гърбавия". Мостът - емблема на Харманли, свързващ не само брегове, но и векове. Навярно може да бъде легенда, да разкаже история като тази на Иво Андрич от "Мостът на Дрина". Достолепно мълчи, но и проговаря с думите от мраморния надпис на каменната си стела: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка. Който върви по правия и справедлив път, намира спасение при бога." Преведени най-напред от възрожденеца Дялко Милковски, мерените слова на турския поет Саибаи най-пълно изразяват древната митологема, че всеки мост е връзка между този живот и отвъдния. Освен традиционното религиозно внушениe надписът крие и дълбок философски и социален подтекст. Самият силует на "гърбавия" мост е сякаш илюстрация на усилието на човека да се добере до отвъдните селения, независимо какъв житейски товар е влачил на гърба си преживе.
Строителството на това удивително съоражение започва през 1993 година по мохамеданското летоброене или в 1585-а по християнското. Интересно е, че годината на строежа е вплетена като хронограма в последния стих от цитирания надпис: "През времето на Сиавюша се построи този великолепен мост." Според един от най- точните харманлийски краеведи - Марко Сакарски, Сиавюш паша бил помохамеданчил се хърватин, който бързо напреднал в османската държавна йерархия. Мурад III дори го направил свой зет и велик везир. Той всъщност е и везирът от поемата на Славейков. Не само сводестия мост, Сиавюш паша построил и чешмата, известна като "Ак балдър чешмеси" или Изворът на Белоногата.