Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди, които можем да разделим на два типа. В първия тип Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. По опосредстван начин връзка с празнуването на Васильовден има и легендата за ятото ГЪСКИ, които спасяват ромите от египетската войска, като ги пренасят през Червено море.
Традицията повелява подготовката за празника, разбирай самото празнуване, да започне още на 12 януари с купуването на ГЪСКА,ПАТИЦА, ПУЙКА или ПЕТЕЛ, който да преспи в къщата, „за да не избяга късметът“. Сутринта на 13-и птицата се коли и към обед започват реалните приготовления. Банго Васил е семеен празник и вечерта всички се събират на масата, на която трябва да присъстват традиционни гозби като сарми и питка с късмети. Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13-и, отново за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият, дошъл в дома им, да е добър човек и да им донесе късмет. На 14-и и 15-и празникът продължава с взаимни гостувания у приятели и роднини.

ДОБЪР КАДЪР.