Наречена е в древността Мастейра /Свещената планина/, тя - Сакар ревниво пази своите загадки, забулени в тайнство ритуали от отминали времена, някои от които намират далечен отглас в днешни дни, но значението на които сме забравили, долавяме само мистерията, витаеща наоколо. Тя пази десетки долмени, светилища, селища, крепости, менхир…. Интересен култов обект от тракийско време е Палеокастро, намиращ се на малък връх на около 2 км югозападно от Тополовград. Може да е малък, но гледката е поразителна! Вижда се по-голямата част от Сакар планина, Манастирските и Дервентските възвишения. И там в подножието на скалите, разхвърляни - без ред, с диаметър от 20 до 90 см, изпъкнали, вкопани, самотни и по групи, ни гледат над 150 „слънца” оформени от нечии вярващи ръце. Изобразяването на соларният диск върху скалата разкрива соларно-хтоничната връзка, лежаща в религиозните вярвания на траките, една митологична представа на траките за свещения брак, който се осъществява всяка година, където главни действащи лица са Великата богиня – майка и бога Слънце. Вечерта продължавала с палене на огньове, жертвоприношение – най-често бик, който е ритуално разкъсан на седем части и вкусен суров от участниците в ритуала. Цялото това свещенодействие било последвано от пеене на химни-молитви и възлияния. През 1973 г. при експедиция на проф. А. Фол на терена на светилището е открит крилат слънчев диск, но поради липса на едното крило е оприличен на каменен идол. В сведения от Херодот и друг античен автор, обаче, се казва, че през 19 в. пр. Хр., както и в 1 в. сл. Хр. в Тракия идват египтяни… Стратегическото разположение на мястото било оценено от траките и по-късно, освен светилище изградили и крепост, като в най-достъпните й части били издигнати две отбранителни кули. От крепостта не е останало почти нищо – участъци развалини от стената и разхвърляни наоколо камъни. Изградена от траките, тя е била използвана по-късно от римляни, византийци и българи до 12 в. сл. Хр. На север от крепостта са намерени останки от голямо селище.