Вила Армира е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, построена през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. На площ от 3 600 кв.м, сред красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой различни помещения /спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др./, ограждащи под формата на буквата „П” огромен открит басейн в средата, наречен имплувиум. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда балюстрада от мраморни решетки и херми. В част от сградата е имало римска отоплителна система – хипокауст. По време на разкопките са открити над 3000 архитектурни и декоративни фрагменти. Намерени са множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Стенната й декорация /първата половина на II в, началото на III в/ я прави уникален паметник на античната архитектура и изкуство. В началото на този период подовете на всички помещения и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с традиционни за античната живопис мотиви. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрета на собственика от първата половина на II в. с двете му деца - това са единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега в България. Интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума /началото на III в./, с изображение на Медуза Горгона - символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Това е най-голямата, като количество и разнообразие, мозаечна находка в България, надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи. След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в., вила „Армира” е била опожарена и разграбена. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378г., когато римската армия под командването на Валент е разбита от готите.