„Свети Пантелеймон“ (катаревуса: Άγιος Παντελεήμων, на гръцки: Άγιος Παντελεήμονας, Агиос Пантелеѝмонас, известен като Ρωσσικόν, Росикон), е руски православен манастир в Света гора, Гърция. Основан е от руски монаси през 11 век и е признат като самостоятелен манастир през 1167 година. По време на татарското иго в Русия, по-голямата част от монасите са били гърци и сърби. По време на османското господство в Гърция, манастирът запада до положение да останат двама руски и двама български монаси през 1730 година.
Вътрешен изглед от манастира.

През 1765 година манастирът е преместен по-близо до морския бряг и под покровителството на руския Адмирал Ушаков, молдовската болярска фамилия Калимачи и руските царе е напълно възстановен и разширен. По площ и населеност той става най-големия манастир в Света гора, подслонявайки 1 446 монаси през 1903 година и повече от 2 000 през 1913. Манастирът Свети Пантелеймон е многократно унищожаван от пожари, като заслужава да се споменат пожарите през 1307 година (когато каталонски пирати го подпалват) и през 1968 година. Първият руски лидер, който посещава манастира, е президента Владимир Путин (на 9 септември 2005 година).

Обителта може да се похвали с чудесна библиотека от средновековни ръкописи и няколко изключително ценни реликви, като главата на Свети Пантелеймон, един от най-почитаните светци в Русия. Манастирските камбани, изработени през 19 век, се считат за най-големите в цяла Гърция. Съществува дъщерна общност на манастира, която се намира в Нови Атон, Абхазия.

Манастирът "Свети Павел" е разположен в западното подножие на планината Атон на двадесет минути от морския бряг и пристанището.

За неговото съществуване се споменава за пръв път в документи от 972 година, а по-късно и от 1259 година. Смята се, че негов основател е преподобният Павел Ксипоротамски (Pavlos Xeropotaminos).

През вековното си съществуване манастирът е бил разрушаван многократно и е претърпял множество промени и пристроявания, което обяснява голямото разнообразие на архитектурни стилове в него.

След като каталонците нападнали манастира, за известно време той загубил своята самостоятелност и известно време продължил да съществува като келия (kellion). Благодарение на покровителството на сръбския владетел Георги Бранкович, през 1370 г. той отново придобил независимост и започнал да укрепва, поддържан икономически от сръбските владетели. След падането на Византия в него се заселвали предимно славянски монаси.

През 1839-1844 година съборният храм "Сретение Господне" бил построен отново, изцяло с мраморна облицовка. Дърворезбата на иконостаса в храма е образец на атонската школа.

След пожари, наводнения (1911 г.) и много още бедствия, много здания били погубени и наново издигани. В манастира има и съвсем нови постройки от ХХ век. Сред най-старите съхранени здания е отбранителната кула от ХVІ век.

В обителта има 12 църкви, сред които и църквата "Св. Георги" с фрески от критската школа (1555 г.). Манастирът съхранява свети мощи, множество старинни икони и църковна утвар, а библиотеката пази около 500 ръкописа и около 12 500 старопечатни книги, от които 174 - славянски.