"Църквата „Св. Св. Константин и Елена” е построена през 1806 г. от християните в селото изцяло от дарения. Те я построили буквално за броени дни за да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Ако някой питал какво строят, казвали, че ще правят обор. В интерес на истината надали някой е можел да се усъмни, тъй като вкопаната в земята църква има съвсем проста форма, няма камбанария и в общи линии отвън е почти незабележима.

За построяването на църквата са използвани плоски речни камъни. Дебелината на стените е почти един метър, като самите стени отвътре са кухи и напълнени с дребни камъчета. Баба Стефания обяснява, че това е било с цел да се устои на земетресенията, които били често явление в района. Не само църквата, но и всички останали къщи в селото са построени на този принцип. Баба Стефания обяснява, че досега не е имало никакви поражения от изминалите земетресения. Тъй като нямала камбанария (защото както останалите българските сгради по това време, нямало право църквата да бъде по-висока от турчин, качен на кон) до 1950 година дървено клепало, окачено на един от високите дъбове около храма, възвестявало миряните за молитва. Жените и мъжете влизали през отделни входове. И до днес баба Стефания не позволява на жени да пристъпват в мъжкото отделение на храма. Тя обаче можела да влиза, защото била църковен служител и освен това „била вдовица и не лягала с мъж“.

Когато влизате в църквата, баба Стефания ще попита кой е най-малкият/младият, за да му даде ключа за вратата - да отключи и да влезе първи. Така, според нея, се отваряли пътищата му.

Интересно е да се знае, че всичко в църквата е напълно автентично (освен СОТ-а) – запазена е оригиналната врата, пейките покрай стените, подът, таванът. Някои икони са на 600 години. Стените са изписани от местен майстор изцяло с бои от растения, а стилът им е почти анимационен. На стените на черквата са представени някои популярни библейски моменти като Успение Богородично, Възкресението на Лазар, а Страшният съд е представен по много оригинален начин и дори с доза чувство за хумор. Някои икони са откраднати, а бабичката обяснява, че това вероятно се дължи на факта, че допреди няколко години църквата не се е заключвала(?!).

Баба Стефания ще ви накара да извършите няколко леки и приятни ритуала – пипане на древен полилей за здраве и пожелаване на желания от Богородица и Христос. Не забравяйте да направите снимки и да оставите дарение за църквата, тъй като както преди, така и до ден днешен, тя се поддържа единствено от приходите от дарения в малката дървена кутийка.

Друга интересна, но не чак толкова, църква, е построената през 1896 година в центъра на селото трикорабна базилика „Св. Архангел Михаил”, до която е камбанарията.

Ако имате време и смелост, можете да се качите (най-добре с кола) до горното село, което респективно се нарича „Горно Луково“. То е изоставено, в момента там живеят един-двама души горе-долу на възрастта на самото село. Полуразрушените сгради все още пазят духа и живеца на миналите времена, в които и двете села са се пукали по шевовете от население, добитък и глъчка."