Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци.

Мостът е построен в началото на 16-ти век по заповед и желание на султан Селим I-ви, като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. До моста може да се достигне по черен път с автомобил.Черният път не е подходящ за всеки автомобил и разминаването с други автомобили е трудно.Пеша разстоянието се изминава за около 2 часа отиване и връщане.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Дяволски мост (Ардино)
Дяволския мост през есента

Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. По нареждане на султан Селим I през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка, обаче е как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон