-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Местоположение: България , София
За контакти
- Имейл адрес: stefan_sps@abv.bg
- Skype: spstefanov1
Оборудване
Фотоапарати:
- ZENIT/ЗЕНИТ ZENIT/Зенит TTL
- BENQ BENQ DC4330
- PENTAX PENTAX *ist
- PENTAX Pentax K100D
- PENTAX Pentax K10D
- PENTAX Pentax K20D
- PENTAX Pentax K-5IIs
Обективи:
- PENTACON Pentacon 2.8/135
- CARL ZEISS Macro-Prakticar 2.8/55
- PENTAX PENTAX SMC P-DA J 16-45/4.0 ED/AL
- USSR Таир-3 300/4,5
- USSR MC Гелиос-44М-4 58/2.0
- PENTAX PENTAX SMC P-DA 18-55/3.5-5.6
- ASAHI Takumar-A Zoom 1:4 70-200mm
- PENTAX smc PENTAX-DA 16-50mm F2.8 ED AL[IF]SDM
- PENTAX smc PENTAX-DA 50-135mm F2.8 ED [IF]SDM
- TAMRON TAMRON SP AF17-50mm F/2.8 XR Di II LD Aspherica
- TAMRON TAMRON SP MF90MM F/2.5 MACRO MC
Потребителя няма добавени албуми.
Потребителя няма добавени любими снимки.
Коментари оставени към Автора
| Заглавие | Коментар | Автор |
|---|---|---|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
Изненада!
 |
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
Красота!
|
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
Красота и романтика!
|
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
 |
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
|
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
Харесвам!
|
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
 |
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
|
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
|
|
| Облачно слънчева песен... / | ||
|
|
|
|
Коментари оставени от Автора
(25) rokoko: ДА!
stb - попрестарал си се цветово! А композиционно предния план ми "тежи" :) Поздрави и успехи! [beer]
Пътят до крепостта е приличен, асфалтов, умерено разбит, с оптимистичен брой дупки за нашата действителност. Самата крепост обилно е обрасла с храсталак и бурени. Конструкциите от оригинални червени тухли и хоросан, както и частите от входа /арки и др./ се рушат интензивно от атмосферните условия и посетителите. Около и в района на крепостта има купчини с вече разрушени останки /камъни и тухли/. Защитната кострукция /навес/, която навремето е защитавала руините отдавна е открадната и изнесена /останали са само бетонните фундаменти с парчета остатъци от метал. Единственото "ново" нещо са виждащите се с на снимката иззидани с камък и бетонирани остатъци от колони, както и огромна безсмислена възпоменателна плоча от полиран черен камък на входа на която пише, че я е сложил официално президента Първанов преди няколко години по случай честването на някаква годишнина. Плочата не ни дава почти никаква информация /освен, че е поставена от Президента /което е основната и функция/ и по повод годишнина от битката при Траянови врата/. Иначе си имаме история.
В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (на латински: Soneium). През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:
„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“
През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" (на гръцки: Βασιλική κλεισούρα) или "Царски врата" (на гръцки: Βασιλική πύλη), а по-късно и "Български проход" (на гръцки: Βουλγαρική κλείσις). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).
Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapı, капия, врата и dervent, проход), както и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.
Инфо - Уикипедия