Организатори: Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" - МВР и Минстерство на образованието и науката
Съорганизатори: Община Каварна, Българска федерация по пожароприложен спорт, Държавна агенция за младежта и спорта
В надпреварата ще вземат участие 300 деца - 30 отбора от по 10 млади огнеборци - 28 победители от областните и регионални първенства и двата национални отбора, които ще ни представят през месец юли на Европейските състезания на CTIF /европейската организация на пожарните и спасителни служби/ в гр. Острава - Чехия.

Средновековният крепостен град Копсис, известен и като Анево кале е административен и църковен център и културен център. Крепостта е разположена на по - малко от 4 километра от село Анево, на около 2 километра от края на град Сопот. Аневското кале е разположено на надморска височина от 850 метра. В подножието на рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма.
Средновековните градове от XII - XIV в. са разполагани предимно върху труднодостъпни и естествено защитени височинни местности, в повечето случаи оградени от река. Съществен елемент от градоустройствената структура представлява централното градско ядро – цитаделата, в която е съсредоточена административната, политическата и духовната власт. Тя е заобиколена с яки крепостни стени, кули, порти, бойници и други защитни съоръжения.
В цитаделата се намират административни, жилищни и църковни постройки, обслужващи предимно привилегированите прослойки на феодалното общество. Освен това в нея се разполагат замъкът на владетеля, военният гарнизон, водохранилището и други важни обекти.
Хълмът, на който се издига Аневото кале, е населяван с известни прекъсвания в различни исторически периоди, за което говорят находките от късната желязна епоха (III - I в. пр. н. е.), римското владичество (I - IV в. н. е.), ранновизантийската епоха (V - VI в. н. е.) и от българската епоха (XI - XIV в.).
По - ясно се разграничават два етапа на строителство както в цитаделата, така и в подградието. Хронологическите граници на тези етапи са: I етап - около средата на XIII в.; II етап - около 20 - те години на XIV в.
Цитаделата представлява самостоятелна крепост и има външна отбранителна система. Археологическите разкопки в района на крепостта започват още през 1983 г. Площта на цитаделата с разкритите архитектурни останки е около 5 декара, на подградието около един декар и на манастирския комплекс 1 - 1.5 декара. Така общата разкрита площ на града е приблизително 7 - 8 декара.
Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг. Дължината на западната крепостна стена заедно с кулите е 96 - 110 метра. Дебелината и е 1.65 м.
Крепостта притежава 8 кули. Едната от тях по всяка вероятност е пред входа на “болярската сграда”. Друга кула се намира в югоизточния участък на крепостта в съседство с главния вход. Предполага се, че и над самия главен вход има надвратна кула. Малката кула в североизточния ъгъл на южната бойна кула изпълнява функциите на наблюдателница. Повечето от кулите са с неправилна четириъгълна или многоъгълна форма.
В строежа на зидовете се използват два вида камък: ломен и речен. Ломеният е добиван от самите скали, върху които стъпват основите. Речният изобилства в източното и западното подножие. За спойка служи бял хоросанов разтвор. Изграждането се осъществява в техниката “opus implektum”, известна доста по-рано във Византия. Наред с това обаче в зидарията се използват дървени греди с функция на конструктивни надлъжни и напречни възли, т. нар. “сантрачна система”.
Всички жилищни постройки в архитектурата на цитаделата са надземни, с каменна основа. Изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан и по - рядко калов разтвор. По план са еднопространствени, а в приземната си част – едноделни. Някои жилища са двуетажни, а жилищата в северната и южната кула са многоетажни.
Разкрити са основите на четири църкви. Две са вътре в цитаделата и две в подградието. Една от тях е изградена още през ранновизантийската епоха V - VI в. н. е. През XIII - XIV в. върху нейните развалини е изградена друга църковна постройка.
Крепостта Копсис през цялата си епоха на съществуване изпълнява строго определени социални, политически, културни и икономически функции, което я прави изключително значима за владетелите, живяли в нея. Но без съмнение, нейният разцвет се свързва с периода от последната четвърт на XIII в., когато Аневото кале се явява главен град на родовите владения на братята Смилец, Радослав и Войсил. Може би именно от тук Смилец предприема своя поход към търновския престол, на който се задържа от 1292 до 1298 г., не и без помощта на татарите, които обуславят съдбините на България през този период.