В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Намира се в покрайнините на село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница.

Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон, а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Тя е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население.

Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Част от нея е разрушена около 1900 г., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.

Крепостта е обявена за Народна старина и архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието и обнародвана в ДВ, бр. 221/1927 г. и бр. 67/1968 г. През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007 г. Изграден е и информационен туристически център, предлагащ информация и брошури.

Освен гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива панорама към Бяло море.

Село Мезек се намира на 11 км югозападно от Свиленград. Името му е документирано за първи път в османските регистри от 1582 г. След Освобождението на България през 1878 г. по силата на Берлинския договор то остава в пределите на Турция. През 1913 г. Букурещкият договор връща Мезек на България.

Крепостта Цари Мали Град се намира край село Белчин. Самоковско. Стените на крепостта с високите 5 метра кули са били измазани с бял хоросан и са се виждали от Витоша и цялото Самоковско поле и са я оприличавали на Цариград, откъдето идва и името (малък Цариград)

Крепостта е съществувала като укрепено селище от ІV до края на VІ век. До този момент археолозите са открили четири кули, 200 м от крепостната стена, проучени са седем сгради от различни периоди - три раннохристиянски църкви и една средновековна църква. Края на крепостта се свързва с едно мощно аварско нашествие в 578 г. при което са унищожени почти всички крепости в района - Пернишката крепост Кракра, Сердика, античния град Германия, Шишманово кале. Номиналите на монетите открити в крепостта датират от 578 г. от византийския император Юстин II - бронзови фолиси.

Населението в крепостта било основно от траки, което по време на римския период приема римските обичаи, мода, градоустройство, живот и бит. Освен тях при разкопките са намерени данни и предмети за присъствието и на готи със своята специфична култура - фибули, с които си закачат плащовете, накити - пръстени, обици, които са различни от модата, характерна за района. Те са пристигнали от столицата им - крепостта Нове при Свищов. Причината за настаняването им в Цари Мали Град е разумното решение на император Теодосий II, който вижда, че не може да спре нашествието им и разрешава да правят това, което те най-добре умеят - обработката на желязо. Железодобива в Самоковско датира от средата на I-во хилядолетите преди Христа и данни за това са намерени в няколко тракийски обекта открити при изпразването на язовир Искър през 1994 година на миналия век.

В крепостта се намира ранно-християнски култов център. В него са намерени три църкви изградени една върху друга. Тази, която е консервирана в момента е от XV век. Тя е построена върху базилика от VI век, която е била построена върху развалините на най-ранната църква в Самоковско от 70-те години на IV век, която е била издигната върху сграда от началото на IV век, която не е била църква - т.е. над 1600 години християнство.

Крепостта е била наречена Свети Спас. Името става модерен топоним по времето на Възраждането. Светец Свети Спас няма и името се отъджествява с Възнесение Господне - 40 дни след Великден. През възраждането много места, където има такива крепости започват да ги наричат Свети Спас. Хора там са намирали убежища от турските нашественици като са се спасявали в тях.

Фондация „Възраждане на Белчин” финансира разкопките, които се извършват под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов.

За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост Цари Мали Град с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Откритата квадратна кула, монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от 4-5 век.