Еленската базилика „Свети Илия“ е раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп и на 3 km от село Антон, на десния бряг на Еленска река. Храмът е датиран към края на 5 — началото на 6 век, опустошен по време на османското робство. Преустройван е в средата на 6 век, когато към първоначално безкуполната базилика е пристроен купол: рядко срещано в историята архитектурно решение. Другата рядкост, с която базиликата е забележителна, е много доброто ѝ укрепление — с дебели крепостни стени и отбранителни кули.Руините от базиликата, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат двата периода на строителството ѝ. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.
По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика с размери размери 30,50 х 17,00 m с три апсиди (една по-голяма в средата и две по-малки от двете страни). Средният кораб е разделен на два еднакви квадрата от четири колони. От западната страна триделно разчленен нартекс помещава притвор, дяконикон и протезис, от северната страна има стълбище, а от южната — баптистерий. Храмът е бил ограден с каменна крепостна стена с ширина 1,60 m, в чиито ъгли са били разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 m. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена била висока от 6 до 8 m.Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе голямокойлалети, които към 6–5 в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите. Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога.
Според друга теза топонимът е следствие от българизирането на етнонима „елини“ (гърци) във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха.
В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността. Била е действаща до около 1700 г., когато при един поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена: обстрелвана с топове и опожарена.
Първите любителски проучвания започват местни учители в началото на 1890-те години. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев, който обобщава резултатите в студията си „Еленската базилика край Пирдоп“ (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).
Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. Понастоящем руините са в задоволително конструктивно състояние, но състоянието на ограждащата ги крепостна стена е много тежко. Базиликата е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
Инфо: Уикипедия - свободна енциклопедия

Орлови Скали е тракийско светилище, намиращо се на около 2 км от Ардино и на около 30 км югозападно от град Кърджали. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешка ръка повече от 100 скални ниши (понастоящем са 97, другите 3 са вече разрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. Били са с култово предназначение като в тях са поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от 5-4 век преди новата ера. Възможно е и нишите да са скални гробници-урни.