Достигането до решение за построяването на Покрит мост в Ловеч вероятно става в началото на ХIХ век. Първите сведения са от известния пътешественик Ами Буе (1838 г.): "... покрит и украсен с дюкянчета каменен мост...". От запазените до наше време приписки в някои възрожденски книги се вижда, че този мост е разрушаван неколкократно от придошлите води на река Осъм: "... Сабута часови 8 са знай как дуде Осама и занесе мостовете и трите...". За съжаление, не е известна годината на построяването на следващия покрит мост. Знае се само, че при строителството му не са използвани каменни стълбове и устои, а дебели колове (пилоти). За този мост споменава известният унгарски пътешественик Феликс Каниц при посещението си в Ловеч през 1871 г.: "... Осма кюпрусу, чийто дървен калдъръм и дупки за малко щяха да станат съдбоносни за краката на моя кон. Единствената добра страна на този ужасен мост беше прохладната сянка, която даваше на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се дъсчен покрив..." и този мост неколкократно е събарян от водната стихия и отново възстановяван."През 1872 г. мостът е разкъсан от едно силно наводнение, след което вече като непригоден е разрушен. Нуждата заставя жителите на Ловеч да се обърнат чрез тогавашното Окръжно управление в Търново до известния вече майстор Колю Фичето, доказал до това време качествата си на ненадминат строител и архитект. Запазвайки и доразвивайки местната строителна традиция на покритите мостове, Колю Фичето построява уникално транспортно съоръжение,
много по-съвършено и издържано в архитектурно, градоустройствено и търговско отношение в сравнение с предшествениците си. Последните изследвания на историците коригират досегашното схващане за годините на построяването на моста и определят като дата за окончателното му завършване зимата на 1875/1876 г. Цялостното изграждане на моста става под ръководството на Колю Фичето, като дървеният материал е докаран от Троянско, а каменният - от кариерата в с. Радювене, Ловешко. Дейна помощ оказва и населението в Ловешко - бедните с труд, богатите с парични вноски. Основите на моста са изработени от камък, а останалата част е от дърво. Общо стълбовете са 5, широчина 3,5 м и височина 4,5 м. Долната им част (до 2 м) е масивна, а горната (от 2 до 4,5 м) е с отвори - по 2 отпред и 1 отзад. Това е много оригинален способ за успокояване на водния натиск при наводнение. В горната част на стълбовете майстор Колю Фичето проявява и своето чувство за красота и изящество, като ги украсява със скулптурни изображения на лъв (символ на България), орел (символ на Русия), женски бюст с плодове (символ на плодородието) и др. Типично е това, че
* Фичето е използвал много малко гвоздеи,
а свързването на отделните дървени части става чрез специално издялани клинове и клечки.
Общо мостът е дълъг 84 м, висок 7 м и широк 10 м, от които 5 м са отделени за пътно платно. Характерно е това, че на моста са разположени 64 дюкянчета с размери 2,5 на 2,5 м. Тези дюкянчета отпред не са имали врати, а са се затваряли с дървени кепенци, като горният е служил като специфично продължение на тавана, а долният - на пода, като на него са поставяни стоките за продажба. През целия период на съществуване на Покрития мост на Колю Фичето (1875/6 - 1925 г.) на него са били разположени различни занаятчийски и търговски дюкянчета, обслужващи непосредствените нужди на населението на Ловеч и околните села - обущари, цървулджии, кожухари, сарачи, кафтанджии, кафеджии и много други. В средата, в двете издатини на моста, са "били разположени кафене и бръснарница". Наличието на толкова различни търговски и занаятчийски дюкяни привлича много купувачи, особено от околните села, в пазарните дни сряда и петък. Създава се една неповторима среда - с глъчката на купувачите, чукането на занаятчийските инструменти, шегите и задявките. Покритият мост става място за проявление душевността на дребния собственик. Мостът на Колю Фичето
* устоява на превратностите на времето
- Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), наводнението 1897 г., но, за съжаление, се намира злодейска ръка, която го запалва в нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. И досега си остава неизвестен въпросът кой можа да посегне на уникалното творение на Колю Фичето. Настъпва голяма покруса и униние сред ловчалии, изразена най-ярко от местния вестник "Стремление": "Гордостта на Ловеч изгоря". Но животът си тече, трябва да се направи нещо, за да се поправят поне отчасти негативните последици от пожара. Още през следващите дни депутация, начело с кмета на града, заминава за София с цел да поиска помощ за пострадалите дюкянджии. Депутацията е приета от Народното събрание и правителството. Ловчалията Петър Тодоров (по това време министър на финансите) внася в Народното събрание
* законопроект за отпускане помощ от 1 млн. лв. за нов мост.
Помощ е оказана също и от ловчалии, живеещи в София, и от застрахователна компания "Феникс". През 1926 г. е обявен конкурс за строителство на нов мост. След множество трудности мостът (железобетонен) е окончателно довършен през 1931 г. Пътното платно на новия мост е широко 4,25 м, а от двете му страни има тротоари по 80 см. Оформени са 40 дюкяна, като в средата от двете страни има тераси за наблюдение на красивата гледка. Конструкцията на моста е от железобетон, като покривът е от армирано стъкло.
През 1980 г. започва реконструкция на съществуващия мост, която завършва на 9 септември 1982 г. Какво представлява Покритият мост през 80-те години на ХХ век? Той е една забележителност на Ловеч. Многобройните посетители можеха да намерят на него троянска керамика, дърворезба, плетива и др. Тук, в уютна обстановка, всеки би опитал от местните ловешки специалитети - инжир баклава, бяло сладко или ябълкова торта. В началото на моста бе
* оформен музеен кът,
в който бяха изложени малкото останали оригинални експонати от моста на Колю Фичето - каменната фигура на лъва, а също и големите гвоздеи, използвани при строежа на моста. Но дойде превратът на 10 ноември 1989 г. Първата осезаема промяна бе премахването на подовото отопление. През лятото на 1991 г. мостът бе върнат от "Балкантурист" - Ловеч, на собственика си - общината. Последната, от своя страна, побърза да отдаде магазините под наем чрез специални търгове. В началото новите наематели предлагаха български изделия, но после започнаха да ги заменят с вносни. През 1993 г. бе закрит и музейният кът - заради устройване на офис на всемогъщите по това време банки. С течение на времето атмосферните условия дадоха своето отражение върху мазилката и обшивката на моста. Затова се наложиха някои малки "козметични" ремонти.
* Последният голям ремонт,
който претърпя мостът, бе през есента на 1999 г. Той се осъществи като част от проекта "Красив Ловеч" с помощта на правителството на Испания. По-късно, точно в началото на ХХI век, в подножието на моста тогавашният кмет Пламен Еврев постави капсула (завет към бъдните поколения), която да бъде отворена след 100 години. На мястото на разбитите входни врати отворите на моста бяха украсени с интересна дърворезба на Димчо Димитров.
Какво представлява Покритият мост сега? Той пак е входна врата на кв. Вароша, само че вътрешният му интериор е значително променен. Запазват до голяма степен характера си сладкарницата и кафенето. Прави приятно впечатление, че вече има не само магазини, в които се продават красиви сувенири, но и майстори, които ги изработват сами. Преминали през различни перипетии, преживели възход и упадък, покритите мостове на Ловеч неизменно са се вплитали органично в съдбата на поколения ловчалии от началото на ХIХ век до наши дни. Какъв бих искал да представлява Покритият мост в бъдеще? Бих си послужил с думите на журналистката Стела Бочева, към която се присъединявам и аз: "Покритият мост не трябва да бъде тържище на вносни фалшификати, а една романтична пътечка между стария и новия град, по която ще преминем с удоволствие, с гордост, че я има в родното ни място".
Инфо - Пламен Ечков - по материали от статията му "Съдбата на покритите мостове в Ловеч през ХIХ и ХХ век"