Какво е Татул?
В местността Кая башъ, край село Татул е открит първият надземен тракийски храм. Още преди десетилетия е изказвана хипотезата, че край селото се намира гробът на легендарния Орфей, към който е създаден хероон (светилище). През 2004г. бе разкрит каменен храм. Проучванията потвърждават хипотезата на учените и показват развитието на култа към царя жрец в елинистическата епоха. Дали този владетел е бил Резос или Орфей, или друг, все още предстои да стане ясно. Татул e изключителен култов център от преди почти 4000 години, значим за цялото Източно Средиземноморие според археолозите. Те свързват древното място и с царски дворове на Европа и Русия. Твърде вероятно е в открития преди миналата година мавзолей да е бил погребан праотец на прочутата принцеса Анастасия от рода Романови. Невероятна колекция от печати и ядра за такива доказват по безспорен начин връзката на свещеното място с живота на севаст Георги Палеолог. Открити са 13 оловни печата, като шест от тях са на севаст Георги Палеолог. Той е известна историческа личност, живял в периода 1081-1115 г. Основоположник е на прочутата династия на Палеолозите, византийска императорска фамилия през ХIII-ХV в. Нейните представители управляват Византия в последните 250 г. преди турското нашествие. Палеолозите се сродяват с царските родове в България, Сърбия и особено в Русия. Династията на Романови започва именно от София Палеолог, която пренася през ХV в. тържествено инсигнията на загиналата Византия в Москва. По всяка вероятност Татул е едно от родовите имения на първите Палеолози. Севаст Палеолог е от най-приближените генерали на император Алексий Първи Комнин, управлявал Византия между 1081 г. и 1118 г. Като генерал на Комнин севаст Георги води войските срещу норманите, печенезите и куманите. Вероятно след оттеглянето му от активна дейност е дошъл в Източните Родопи. Други два негови печата пък са открити в областния център под Перперикон. Това води към друга хипотеза, според която той е бил управител на област Ахридос през този период - края на ХI, началото на ХII в. От северната до южната част на храма в Татул има запазени повече от 6 м във височина, което е уникално, коментират специалистите. В центъра на светилището има около 2,50 м културен пласт, с което учените за първи път създават хронология на късно бронзовата епоха не само в Родопите, но и в Южна България. Оказа се, че мегалитният паметник е бил непрекъснато и интензивно обитаван в продължение на около 4 хилядолетия. Няколко от откритите 30 глинени олтара за жертвоприношения са от напълно непозната епоха, на средния бронз -ХIХ-ХVIII в. пр. е. Сред находките има десетки цели съдове, полагани около олтарите, култови предмети като трите колела за модели на небесната колесница, навершието на жречески жезъл, керамика с изображения на слънчевия култ и т.н. Разбира се, и златната пластина, част от маска от микенския период. Идол от ранно желязната епоха - гола мъжка фигура, грубо направена, пък доказа, че култовата дейност продължава и в този период. Това доказва, че светилището действа без прекъсване, коментира Овчаров. Според археолозите в периода IV-I в.пр.Хр. се появява голяма каменна стена от добре оформени блокове, която огражда хълма. Малко по-късно е бил построен и храмът. Култовата дейност към погребания в пирамидата обожествен тракийски цар по-късно се премества в изградения мавзолей. С времето култовият комплекс се разраства. Към II-III в. се добавят няколко сгради. Според проф. Овчаров в края на IV, началото на V век е започнало християнизиране на Родопите. Тогава храмът се е преврърнал в имение с отбранителна кула. Още през V-VI в. с груб градеж са били оформени стопански помещения, в които са били закопани десетки делви за жито, вино и др.