Село Катунище е разположено в Източна Стара планина. Намира се на 13 км от град Котел и на 52 км от областния град Сливен. През селото минава Нейковската река, разположена от южната страна на селото, която не е населена. Около село Катунище се намират местностите Лисичи дол, Вълков чаир, Средоряка и др.В селото е роден войводата Кара Танас, живял през 18 век. Запазена е родната му къща, но друга информация за него няма. За живота и дейността на войводата Кара Танас има написана книга, която може да бъде открита в българските библиотеки.Катунище е било винаги източноправославно селище. В него се намира църковният храм "Св. Троица", строен през 19 век.
Катунище, макар и по-малко от намиращото се на 9 км село Жеравна, е по-девствено от Жеравна. Всички къщи в него са във възрожденски стил. Това е камчийския тип къща, строена от камък и дърво. Повечето от къщите са купени от живеещи в Сливен, Бургас и Ямбол семейства и фирми. В момента в Катунище действат като хотели няколко екокъщи, а в момента е пред завършване и голям дом за екотуризъм, с механа, кафене и магазини. От Катунище е освен страшния хайдутин Кара Танас, още писателят Димитър Гундов и рода на поетесата Станка Пенчева. Къщата на родът Пенчеви сега е база на Съюза на архитектите в България. Катунище има прекрасна природа, чист въздух, романтична река, красив балкан с големи поляни - едно българско село, прекрасно за активен отдих.

Кинкаку-джи (на японски 金閣寺) или още известен като Златният павилион е един от най-известните храмове в Япония. Разположен е в Киото, в подножието на хълма Кинугасаи и е част от храма Рокуонджи.

Златният павилион е построен през 1397 г. да служи за вила за отдих на третия шогун Ашикага Йошимитцу от епохата Муромачи (14 век - 16 век). Там той прекарва остатъка от живота си далеч от светските дела. Желанието му вилата да бъде превърната в будистки храм се осъществява от сина му.

Целият павилион освен мазето е покрит с чисто злато. Още по-ценен го правят реликвите на Буда, съхранявани в него.

През 1950 г. храмът е изгорен до основи от психично болен монах, а през 1955 г. е реставриран. На подобна случка посвещава романа си „Златният храм“ писателят Юкио Мишима.

Вътрешността на постройката, включително и картините, е реставрирана. През 2003 г. последен е реставриран покривът

Фридрих Вилхелм I, роден принц Фредерик Уилям на Orange-Насау ( Хага , 24 Август 1772 - Берлин , 12 декември 1843 ) е княз на Orange и на първия крал на Холандия и Великия херцог на Люксембург.В Германия той е бил владетел (както Fürst ) на Княжество Nassau-оранжево-Fulda 1803-1806 и Княжество на Orange-Насау през 1806 и 1813-1815 През 1813 той стана Организацията на обединените Холандия, и се самопровъзгласява за цар на Холандия и херцог на Люксембург на 16 март 1815 година. През същата година Уилям I, на Великия херцог на Люксембург след 1839 г. и той е и херцог на Лимбург . След абдикацията си през 1840 г. той нарича себе си крал Фредерик Уилям, граф на Насау.

Строежът започва през 1882 г., а през 1883 г. Антонио Гауди е назначен за главен архитект. През 1926 г. Гауди умира и строежът на храма спира. След него други архитекти допринасят за сегашното състояние на катедралата. Сградата не е окончателно завършена. Тази църква изобразява раждането, живота и смъртта на Христос.

През ноември 2010 Саграда Фамилиа е осветена и провъзгласена за базилика от папа Бенедикт XVI