"Тодорините кукли - народната легенда за красивата мома Тодора. Според легендаta през една късна есен тя свикала голяма седенкя в бащиния си двор. Когато месечината се издигнала момите запели песента "Изгреяла ясна месечина", а ергените рекли: "Която мома изпреде най-рано куклата (къделята) си, на нея ще се падне най-хубавият момък!" Тодора от своя страна рекла: "Не най-хубавият, а най-юначният!" Тогава девойките вкупом рекли: "Ние ще признаем за най-юначен онзи момък, които сам преди първи петли се изкачи на връх планината и забие кол на най-високата чука!"
Момците останали като попарени. Когато Тодора изпрела къделята си, станала и рекла: "Тогава аз ще отида и никаква награда не искам." Тя скочила и тръгнала сама в тъмната нощ. Стигнала на връх планината и забила собствената си хурка. След като с мъка забола хурката си, понeчила да се изправи, но някаква невидима сила я дръпнала за престилката. Опитала се Тодора да се одскубне, дръпнала се назад и полетяла в пропаста...
След дълго чакане Тодора да се върне, момите и ергените тръгнали да дирят смелата девойка. Стигайки на връх планината открили забитата хурка и парче от престилката й. Открили и тялото й в пропастта и го погребали на върха до хурката. Оттогава красивите чуки били наречени Тодорини кукли."
Източник http://www.vurshetz.info