• По данни на пътеписната книга на граф Марсили Ново село датира от 1700 година под името Просънъц. Поради чума и опожаряване жителите му тогава се изселват, а към 1772 се завръщат отново и основават сегашното село, като го наричат Ново село. По-късно след Кримската война се урежда и общинско управление с избирането на кнез (кмет), който се разпореждал заедно със съветници за добър ред и напредък на селото. След Освобождението през 1878 селата Ново село, Флорентин, Неговановци, Ясен и Винарово са включени в състава на Видинска околия. От 1 януари 1979 година Ново село става център на селищната система, в която влизат селата Флорентин, Винарово, Ясен и Неговановци. Диалектът, който се говори в Ново село, има сходни черти със съседните сръбски говори, както и с преходните говори на юг. Повлиян е лексикално и от влашкия. Легендата разказва, че когато Господ вървял по света и раздавал езиците на народите, точно на това място се препънал и торбата, в която носел езиците, се разпиляла. Затова наречието, което се използва в Ново село, е толкова различно и уникално само по себе си. Издадена е книга за говора в Ново село. От няколко години обществеността събира средства за нейното преиздаване. Девизът на селото е "Ми смо си ми" (Ние сме си ние). Като заговорят местните на техния диалект, почти нищо не им се разбира. Хората от селото си го харесват и не желаят да говорят литературно. Ежегодно се провежда международен пленер с участие на много известни български и чужди художници.