Вчера /11 април/ в зала „Фестивална” във Видин приключиха надпреварите от Ученическата баскетболна лига за учебната 2006/2007 година. Това бе най- масовата и продължителна проява в областта на ученическия спорт не само за гр. Видин, но и за цялата страна. Над шест месеца продължиха надпреварите във видинската зала с регистрирано участие на 31 отбори и над 450 ученици.

При момичетата 5-7 клас победител стана отборът на СОУ”Цар Симеон Велики”, който на финала се наложи над ОУ”Иван Вазов” с резултат 57:32. При момчетата 5-7 клас златните медали спечели отбора на ОУ”Св.Климент Охридски”, който се наложи на финала над ПМГ”Екзарх Антим І” с 55:40 точки.
В една от най- интересните възрасти при юношите 8-10 клас не се стигна до изненади и ПМГ”Екзарх Антим І” победи във финалния сблъсък отборът на СОУ”Цар Симеон Велики” с резултат 77:64. След срещата капитанът Стефан Богомилов от „Ц.С.Велики” получи специална награда от организаторите за проявена воля и мъжество в полуфиналите на лигата, когато неговият отбор сензационно отстрани миналогодишния шампион ГПЧЕ”Йордан Радичков”. Стефан Богомилов бе най- резултатния състезател в срещата, а 3 минути преди края при равен резултат получи контузия и довърши двубоя със счупена ръка. Именно негова бе заслугата в последните секунди с решителна борба да изпрати любимото си училище на големия финал на Ученическата баскетболна лига.
ПГ”Проф.д-р Асен Златаров” грабнаха трофея при девойките 11-12 клас. Те надиграха убедително СОУ”Цар Симеон Велики” с 35:20.

И отново най- драматично, емоционално и интересно премина финалът в най- голямата възрастова група при юношите 11-12 клас. ПМГ”Екзарх Антим І” отново е шампион на Видин при „майсторите”- юношите 11-12 клас, надигравайки вения съперник ГПЧЕ”Йордан Радичков” с резултат 71:70 точки.
Всички отбори участници в Ученическата баскетболна лига бяха наградени от спонсора КНАУФ. Победителите и техните подгласници получиха купи, медали, грамоти и топки. В церемонията по награждаването и закриването на лигата участие взеха инж. Александър Стоянов – зам. директор на КНАУФ и Полина Иванова -„Мис Видин 2007”.

Това е един много интресен обичай с езически корени, който се изпалнява във влашките село около Видин. На първия ден от Великден на мегдана в селото има духова музика. Около нея на групи се събират семейства, които през изстеклата година са загубили близък млад /до 50г./ човек. Всяко семейство носи портрета на покойника. Най възрастния мъж от семейството отива при музикантите и им плаща за да изсвирят любимата песен на покойника. Жените даруват музикантите с храна, напитки и дрехи. След, което се хващат на хоро коло тях. Първото естествено е тъжно и бавно, но постепенно песните хората стават по-бързи и по-живи. Докато семейството на покойника играе около хорото, портрета аму стои до музикантите. Така се изреждат всички опечалени семейства. На хората се хващат и приятели на покойника ли покойната. Гледката е изключително впечатляваща и трогателна!

Да много красиво място!!! Преди доста време когато бях войник в Асеновград /1987-88г./ ни водеха тук на бригада. Тогава го правиха за конферентен център, хотелски комплекс и творческа база на архитектите. Вътре имаше ресторант. не знам сега какво е станало. Името на манастира по точно е Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита". Манастирът е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името "Св. Петка". По-късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. От средата на ХІХ в. манастирът става гръцки, а през 1906 г. е превзет от отряд лясковци и едва от 1930 г. официално е отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за лица с душевни недъзи. В периода 1983-87 г. манастирът се преизгражда и адаптира за светски нужди – превърнат е в творческа база на Съюза на българските архитекти. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и се използва като хотел.

(3) ceco: Местните медии анонсираха инициативата, но сами разбирате, че след като има намесена и партия /ГЕРБ/ нещата са малко по - сложни. Всъщност аз нямам нищо общо с ГЕРБ, но една моя колежка има и тя организира хората си. Моята работа бе в това да намеря хора, които да почистят, а пратийната им принадлежност не ме интересува. И като анонс - може би след Великден Младежкия ГЕРБ ще почиства Екопътеката в местноста Божурица до Видин.