Художествена галерия "Никола Петров"

Сградата на ХГ “Никола Петров” е построена през 1892 г. върху основите на стара капия. Автор на проекта е арх. Тодор Върхота. Обявена е за паметник на културата, в който в момента се съхраняват над 1300 произведения на български и чуждестранни творци.
Най-многочислен е отдел “Живопис” – той наброява около 936 платна. Между тях са оригиналните творби на Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров-Майстора (13 платна), Борис Ненов, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Ненко Балкански и др.
В отдел “Графика” на ХГ “Никола Петров” се съхраняват 40 оригинални отпечатъка от световноизвестни майстори, като Рембранд, Дюрер, Миле, Дьолакроа, Доре, Гоя, Гаварни и др., а също и творби на българските майстори на резеца - Веселин Стайков, Васил Захариев, Юли Минчев, Златка Дъбова, Галилей Симеонов, Румен Скорчев и др.
В отдел “Скулптура” се съхраняват скулптури на Иван Фунев, Димитър Остоич, Анастасия Гюкова, Александър Апостолов, Продан Проданов и др.

Катедрален храм "Св.Димитър"
След 1718г. Видин се превърнал в граничен град на Османската империя.За него започнал да действа граничният закон.Това на практика означавало,че българското население нямало право да живее в укрепения район на града(“Кале”-то).Българите,които имали домове и дюкяни в него,трябвало да ги продадат и да строят нови жилища (които не можело да са от камък!)на определено разстояние от укрепленията.Поради това,че портите на “Кале’-то били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин,църквите "Света Петка" и "Свети Панталеймон" на практика не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници като Коледа и Великден.Това наложило те да започнат да строят в края на 17-ти век нова църква извън “Кале”-то.Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий.В скоро време тя станала средище на културния живот на българите и митрополитска църква.Поради износеността на дървената й конструкция се наложило храмът да бъде съборен и построен отново.Строежът е бил напълно готов и зографисан през 1926г.,когато е било и тържественото освещаване и откриване на храма.Църквата е втората по големина в страната ни (след Храм-паметника "Свети Александър Невски"). На 6 декември 1868година тук в него за пръв път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който след четири години е избран за пръв български екзарх. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и доброволни помощи от граждани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Планът му е изработен от арх. Бахнани. На 26 октомври 1890г. в деня на храмовия празник е бил положен св. Антимис и отслужена първа литургия. Катедралната църква "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Тя има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения й облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. Църквата е паметник на културата от национално значение. Сградата на храма е паметник на културата от национално значение.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC_%22%D0%A1%D0%B2.%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%22“.