И как усетих още неотворила очите си -
не ще да е обикновен денят -
тук някой на разсъмване сълзите си
разпръснал е - в безброй листа да заблестят

Това било е лятото в негата си
поплакало е малко преди тръгване
след него крачила е есента и някакси
в слънца листата е успяла да превърне

Нозете и потъвали са в мек килим
постлан от унеса на листопада
и тихо, с жест почти неуловим
творяла е най - хубавото злато на Земята...