Била ли е нявга наистина
тази илюзия наша – любов?
Нозете ни беше настъпила
с нас да те търси – живот.

Тя ли те първа целуна
... в онази ухаеща пролетна нощ?
А аз си мислех, че мина
заради мене под цветен разкош.

Тя ли те първа обикна
и беляза завинаги с нож.
От приятелка стана любима,
а ти се направи на лош.

Били ли сме нявга такива-
намиращи и в тъмното мост,
който сърцата любовно събира.
Ах, как се загубихме в този живот!

Стихове: Teodorina Anachkova-Toni