В лумналия пламък на една камина
веднъж видях на живо огън да се смее.
Под него гърчеше се суха дървесина,
в последен опит някого да сгрее.

Дали не беше само в моята фантазия,
но видях живота си във тази сцена.
Убивала съм често силната амбиция
за миг поне за някого да бъда ценна.

Гледам жадните за кислород искрици-
играещи на воля неповторим спектакъл.
Ох, сълзи ли замъгляват моите зеници?
Но май смехът на огъня ме е разплакал…

Стихове: Teodorina Anachkova-Toni