ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !

Джордж Гарлин – извесният груб и устат комик от 70’те и 80’те години на миналия век


Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, повече експерти, но повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме телевизия твърде много и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но наламихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживеем, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавяме живот през годините си. Отидохме до луната и се върнахме обратно, но ни е трудно да прекосим улуцата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Почистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да е било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повече разводи, на по-красиви къщи и на повече разбити домове. Времето на кратките пътувания, на еднократните памперси, на еднократния морал, на връзките за една нощ, на наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрините, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите с някой друг или просто да натиснете клавиша за изтриване.
Запомнете: отделете повече време на тези, които обичате защото те не са до вас завинаги. Запомнете: кажете блага дума на този, който днес ви гледа отдолу-нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вечно до вас. Запомнете: горещо прегърнете човека до себе си, защото тове е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и то не ви струва нито стотинка. Запомнете: казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-важното е да го чувствате истински. Целувката и прегръдката могат да поправят всяка злина, когато идват искренно от сърцето ви. Запомнете: дръжте се за ръце и ценете моментите, в които сте заедно защото един ден този човек няма да е с вас. Отделете време за да се обичате, да си говорите и споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, кито спират дъха ни !