Лети до сетен дъх, ревниво Време,

на мудни часове и тътен глух,

влачи се под оловното си бреме,

тъпчи си ненаситният търбух,

със фалш и суета се нагости

от смъртното бунище -

не губим ние нищо;

и нищо не печелиш ти.

Защото всичко зло щом погребеш

и себе си най-сетне изядеш,

нас вечността ще приюти вовеки

и ще целуне всеки;

вълна на радост ще ни завърти,

когато всичко искрено и честно,

божествено чудесно

с покой, любов и правда заблести

край Трона въжделен

на Тоз, от който поглед вдъхновен,

душата ни нагоре щом поеме,

изчезва всичко земно като дим,

и озвездени вечно ще седим,

надвили смърт, съдба и теб, о време!



Джон Милтън (1608 г. – 1674 г.) Английски поет