От автора: Злокобно котешко "мяу" се вряза в сумрака,усетих неистово стрелкане.Преди да налети на фаталната опасност от минаващия по калдъръма автомобил той се закова инстинктивно и с гъвкаво котешко движение се шмугна в съседната порутина.Надникнах през решетките на първата.Други двама любовника се търкаляха в страстна агония сред прашните порутини на постройката."Щрак" - през решетките пробляснаха две призрачни очи.Приближих незабелязано. "Щрак"-и два чифта трескави котешки очи ме пронизаха с въглените си в предчувствието,с което калява улицата.Миг по-късно две сенки се плъзнаха през покъртените стълби на развалините и се сляха с мрака. Мина време докато се отърся. Изпитвах смесица от вина ,облекчение и възхита,както и жалката 'авторска гордост ' от откраднатия миг... Вина-че този свят на разруха е света,в който ние хората затваряме тези животи.Възхита- жаждата за живот-или по-скоро вездесъщата сила на инстинкта да оцеляват в тези крехки същества.Облекчение-да,ТЕ ВСЕ ПАК ОЦЕЛЯВАТ-БЕЗУМНО ГЪВКАВО,КАКТО УМЕЕ САМО ПРИРОДАТА.