Темпът на живот в съвременния свят оставя все по-малко възможности за отдих, хората се давят в морето от информация, те непрекъснато нещо не успяват, непрекъснато са в „цайтнот”. Тази атмосфера на технологично състезание се оказа благодатна среда за насаждането на бързи и конвеерно-технологични изобретения в стилът на американските заведения за „бързо хранене” или нещата за еднократна употреба, които дяволски незабележимо започнаха да подменят и изместват истинските ценности.


Михаил Остапенко статията е преведена от 100 - Стойчо Христев


На ниво подсъзнание се насажда сляпа вяра в неудържимото, безкрайно технотронно развитие, което, видите ли, е спасител на човечеството. Удобството, компактността и достъпността станаха символи на настъпилата ера. Всичко е красиво, помпозно и...бездушно. Холивуд заменя книгите, виртуалната реалност-общуването с живата природа и реалните приятели.

Всичко е насочено към формирането на средностатистическа личност с много повърхностни и примитивни съждения, но жадуваща за все нови и нови „фаст фуд” изделия и услуги. Това отвлича от действителността и убива у човека неговия вътрешен свят и културата на възприемане на качеството на околния живот. Възпитаването на вкус изисква голяма вътрешна работа. Но когато всички сили и време отиват за печелене на пари и тяхното харчене в отчаяни напъни да се приобщиш към „културния живот” под звуците на киселинни ритми, за каква култура може да се говори изобщо? Хората започват да купуват безлична аудиотехника и да слушат MPEG-музика през Интернет.

Дълбоките вътрешни преживявания, емоциите, благодарение на които човек се усъвършенства при това са невъзможни. А между другото, в основата на всяко съзидание лежи искрената любов. Музиката изисква особена любов. Тя не представлява приложна забава, тя е една от основите на земната цивилизация. Възприемането на музиката представлява интелектуален процес, изискващ въвлеченост и страст.