КРЕПОСТТА КАЛЕТО
През 1683 година започва Австро-турската война. Принц Лудвиг разбива деветхиляден турски отряд, а Баденският маркграф от 14 до 19 октомври 1689 г. щурмува и превзима Видин. Под ръководството на ген. Ветерани се извършват поправки на цитаделата: удълбочаване на рова и направата на подемен мост над него. В 1690 година османските турци превземат отново Видин и още незавършила войната (тя е завършена през 1699 г), започват да строят каменна крепост в града.
Стената на Видинската крепост е построена по господстващата тогава Вобанова система. По онова време турската войска, главно в еничарския корпус, има на служба чужди офицери, които оказват помощ да се приложи тази система в строежа на крепостта. Потвърждава се становището, че проектът е изготвен по турска поръчка от френски и полски инженери. Освен това и между турците има способни строители. От надписите на Пазар и Топ капия научаваме името на Мустафа ага - славен архитект на областта. В основни линии Видинската крепост е завършена до 1718 или 1719 г.
С укрепването на Видин в съседния румънски град Калафат се изгражда шестоъгълна каменна стена с бастионно очертание, а на едноименния остров в р. Дунав - "Калафат" - землени валове и траншеи. Островът се свързва с левия бряг посредством понтонен мост.
"Който владее Видин - пише в дневника си австрийският капитан Щад през 1740 г. - не само би управлявал Сърбия и би задържал голяма част от България, но би се разхождал свободно във Влашко и Молдова чрез много удобна и кратка съобщителна връзка през Трансилвания".
Симеон Ванков, автор на "Крепостната ограда на гр. Видин в началото на XVIII в." заключава: "Видин, заедно с Калафат и укрепения остров със същото име, с които е съставлявал една укрепена група, представлява един Гибралтар, който затварял херметически входа на Долни Дунав за идващия от Запад противник".
Видинската крепост Калето е обявена за архитектурен и строителен паметник с национално значение. Публикувано в Държавен вестник, № 85,27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата - София, № 2388 от 9 юни 1969 г.