Мусала е пръв между върховете на България и на Балканския полуостров със своите 2925 м. Рила е разположена почти в центъра на Балканския полуостров и е негов главен хидрографски възел. Мощната, силно разчленена снага на рилския масив е характерна със стръмните си склонове и със стъпаловидно разположените си заравне-ности. Рила се отличава с типичния си алпийски релеф - остри зъбери и върхове, дълбоки скалисти циркуси, широки долини, прагове, морени. Тя има 130 върха с височина над 2000м, a 79 от тях се издигат над 2500 м. Сред този див и необикновен планински свят в Източна Рила виши снага Мусала.

Гледан от север, отдалеч върхът прилича на гранитен конус, забил връх в синевата. На юг неговите спусъци се губят в шеметния циркус на Маричините езера, заграден от върховете Манчо, Маричин чал и Близнаците, а зад тях са Овчарец, Песоклива вапа, Суха вапа, Ковач и Канарата. Далеко на юг е Пирин, сред върховете на който се очертава Маришкия трапец на Вихрен.На запад подножието на Мусала се очертава от долината на Бели Искър, зад която се издигат мощната верига на Ска-кавиците, Шишковица, а по-далеч - Погледец, Водния чал, Рилец, Мальовица.

В далечината се синее куполът на Осогово.На изток Мусала се свързва с вр. Димитров, след което се редят Иречек, Дено и Студения чал. Зад тях е веригата от върхове на Източна Рила, очертана от зеления лабиринт на Родопите.Най-сетне на север е Самоковското поле, прорязано от бялата лента на р. Искър.Под върха са разположени седемте Мусаленски езера. Повечето от тях нямат имена. Туристите наричат третото Алеково, защото е под вр. Алеко, а петото Каракашево - на името на загинал в езерото при трагичен случай младеж. Мусаленските езера дават началото на малкия поток, който после нараства и става пенливата и бистра Мусаленска Бистрица. Последното от тях е Леденото, което е най-високото езеро на Балканския полуостров. Край най-ниското мусаленско езеро се намира х. Мусала.

С мощната си снага, с езерата и преспите си Рила дава началото и подхранва две от най-пълноводните и най-дълги български реки Искър и Марица. Мусала е вододел между тези две реки, едната от които гони Дунав, а другата през Тракия достига Бяло море.Както е древен върхът, така са древни неговото име и първото му покоряване. Приема се, че Мусала е арабско име, изразяващо могъществото му - "жертвен" или "молитвен" връх. Историята на изкачването му се губи някъде в древността. Предполага се, че през 181 г. пр. н. е. Филип Македонски е изкачил Мусала.

Първото зимно изкачване на Мусала е извършено през 1923 г. от малка група от софийското туристическо дружество "Алеко Константинов", ръководена от известния писател, изследовател и планинар Павел Делирадев. През 1932 г. по случай Втората полярна година на върха бе построена първата в България високопланинска наблюдателница, която е най-високата в Югоизточна Европа.Сега там е запазена сградата на най-старата хижа Мусала, построена още през 1924 г. До нея е постройката, строена през 1928 - 1930 г.

През 1960 г. на юг от наблюдателницата е изградена Космическа станция на БАН, която 20 години по-късно е засегната от пожар и сега се възстановява. До Мусала може да се отиде, като се тръгне от Боровец за х. Мусала, откъдето за 2 ч се изкачва върхът. Пътеката се вие край седемте Мусаленски езера сред скали и урви. За изходна база в същата посока може да послужи и х. Ястребец, отдалечена на 1 ч от х. Мусала. До върха може да се стигне и от юг, като за изходен пункт служи х. Грънчар. После пътеката води през седл. Джанка, Овчарец, Маричин чал и Близнаците. Ако се тръгне от х. Заврачица, може да се мине през Маричините езера.