-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
ВСЯКАКВИ
За контакти
- Имейл адрес: arenby@abv.bg
Оборудване
Фотоапарати:
- FUJIFILM Fuji FinePix S5600
Обективи:
- ASAHI asahi super takumar 2 8 105
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Легендата разказва ... / | ||
Благодаря за легенда!
|
||
Измамна красота / | ||
На негово място и аз щях да хапя:D
|
||
И това е България - 48 / | ||
хехе - Близнаците? толкова е приятно да познаеш глетка, на която си бил свидетел преди години :)
|
||
Легендата разказва ... / | ||
(1) браво !
|
||
НЕУВЯХВАЩА МЛАДОСТ / | ||
Събира ми погледа!
|
||
НЕУВЯХВАЩА МЛАДОСТ / | ||
(3) allx: как да не е проява на бодър дух? Може да гледа само върховете през бинокъл, но не гледа от балкона си. За да стигне до тук с бастун доста бодър дух трябва да има ;)
|
||
Мелник -- 19.03.2006 год. / | ||
Интересно е извън града като се излезе за към Роженския манастир - тук и там започва да лъха силно на джибри и като се огледаш виждаш дупки в скалите, чрез които се вентилират избите под земята :P
|
||
Привет от Мелник - 19.03.2006 год. / | ||
Туризъм основно. Има години в които и грозде да нямат купуват от другаде, защото само туризмът ги изхранва, а без вино няма туризъм.
|
||
Господи,колко красота си сътворил ... / | ||
Пауните още ли са там? Имаше много красиви птици в градината.
|
||
В НАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО,И СЛОВОТО БЕШЕ У БОГА , И БОГ БЕШЕ СЛОВОТО ... / | ||
респект!
|
Последователи:
0 души следват SID
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Според легендата преди много, много хиляди години по тези места на Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали страшно много и боготворили красотата на своя дом. Украсявали с дребни тревички и цветя своя дом, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили преминали покрай дома им. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие и решили да унищожат всичко, да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята. Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази и отбранява земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Но за жалост злобата и жестокостта на злите сили нараствали с по-страшна сила. Решени били да свършат делото си докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си много руини и съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспирно и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях… Образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Към мъката на младата жена били съпричастни всички – живите твари, както и слънцето, земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче. Затова от земята на Рила постоянно извират потоци…
Скърбящата жена не се знае къде е, но казват, че до ден днешен броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо. Тя доста често помрачава слънцето с гъсти мъгли. От време на време покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало, което тя положила на място, огряно от слънцето, така че всеки да може да го види. До ден днешен то е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го „спящият великан“, защото се вярвало, че един ден той ще се събуди отново. Легендата разказва, че ако погледнем от много високо, можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото Окото.
Според легендата преди много, много хиляди години по тези места на Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали страшно много и боготворили красотата на своя дом. Украсявали с дребни тревички и цветя своя дом, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили преминали покрай дома им. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие и решили да унищожат всичко, да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята. Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази и отбранява земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Но за жалост злобата и жестокостта на злите сили нараствали с по-страшна сила. Решени били да свършат делото си докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си много руини и съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспирно и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях… Образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Към мъката на младата жена били съпричастни всички – живите твари, както и слънцето, земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче. Затова от земята на Рила постоянно извират потоци…
Скърбящата жена не се знае къде е, но казват, че до ден днешен броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо. Тя доста често помрачава слънцето с гъсти мъгли. От време на време покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало, което тя положила на място, огряно от слънцето, така че всеки да може да го види. До ден днешен то е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го „спящият великан“, защото се вярвало, че един ден той ще се събуди отново. Легендата разказва, че ако погледнем от много високо, можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото Окото.