-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
ВСЯКАКВИ
За контакти
- Имейл адрес: arenby@abv.bg
Оборудване
Фотоапарати:
- FUJIFILM Fuji FinePix S5600
Обективи:
- ASAHI asahi super takumar 2 8 105
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
To (24): Spoko i az se zabavljavam - veselo mi e...;)))
|
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(24) MamaNaDvama: нямаш грижи, радвам се, че ти е весело - нали в крайна сметка сме тук, за да се забавляваме (и не само тук, де ;-) така че нека се възползваме и го направим както желаем)
|
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(21) balevsky: Само да не се обидиш, и автора и той...просто ме напуши зверски хилеж :))))))
Майтапче ;) |
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(22) MamaNaDvama: напротив, но всичко е строго индивидуално и по специфичен начин ;-)
|
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(21) balevsky: Хахахахааа, те май не подбираш, а? :))0:))))))):)))))))
|
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(20) MamaNaDvama: ша си почистим после, да няма грижи :-)
Той е пич, снощи (а, май беше рано тази сутрин - към 1-2) си разменихме няколко реплики с него под една друга негова снимка мисля че беше - харесахме се :-) |
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(19) balevsky: Ми вие го уплашихте с тези коментари, кой знае какво си е помислил - ква е тая разюздана банда, я да си трайкам, че ще ми овършах уютната хижичка в противен случай :)))
|
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(18) MamaNaDvama: очаквах да каже къде е мястото и можем ли наистина да отидем (и преди зимата); но той замлъкна :-(
|
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(17) balevsky: Я да чуем автора на снимката ? :D
Как ще се произнесе той по въпроса :))) |
||
MJASTO ZA BARBEKJU / | ||
(16) MamaNaDvama: който не е гласувал да си каже без бой!!! :-) а за коментара под снимката - под коя друга снимка сме имали възможност да си организираме среща и да уточняваме подробности за нея?! това е, уцелил е човека начина, по който да ни мотивира да сме активни!
|
Последователи:
0 души следват SID
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Според легендата преди много, много хиляди години по тези места на Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали страшно много и боготворили красотата на своя дом. Украсявали с дребни тревички и цветя своя дом, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили преминали покрай дома им. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие и решили да унищожат всичко, да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята. Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази и отбранява земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Но за жалост злобата и жестокостта на злите сили нараствали с по-страшна сила. Решени били да свършат делото си докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си много руини и съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспирно и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях… Образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Към мъката на младата жена били съпричастни всички – живите твари, както и слънцето, земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче. Затова от земята на Рила постоянно извират потоци…
Скърбящата жена не се знае къде е, но казват, че до ден днешен броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо. Тя доста често помрачава слънцето с гъсти мъгли. От време на време покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало, което тя положила на място, огряно от слънцето, така че всеки да може да го види. До ден днешен то е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го „спящият великан“, защото се вярвало, че един ден той ще се събуди отново. Легендата разказва, че ако погледнем от много високо, можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото Окото.
Според легендата преди много, много хиляди години по тези места на Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали страшно много и боготворили красотата на своя дом. Украсявали с дребни тревички и цветя своя дом, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили преминали покрай дома им. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие и решили да унищожат всичко, да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята. Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази и отбранява земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Но за жалост злобата и жестокостта на злите сили нараствали с по-страшна сила. Решени били да свършат делото си докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си много руини и съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспирно и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях… Образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Към мъката на младата жена били съпричастни всички – живите твари, както и слънцето, земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче. Затова от земята на Рила постоянно извират потоци…
Скърбящата жена не се знае къде е, но казват, че до ден днешен броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо. Тя доста често помрачава слънцето с гъсти мъгли. От време на време покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало, което тя положила на място, огряно от слънцето, така че всеки да може да го види. До ден днешен то е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го „спящият великан“, защото се вярвало, че един ден той ще се събуди отново. Легендата разказва, че ако погледнем от много високо, можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото Окото.