Ето част от репортажа:

Карам си аз скутерчето ГАРЕЛЛИ/GARELLI Comfort 125cc по пътя където има знак предимство и хоп млада мутра wonna be на среща ми. Натискам спирачки, но на тези павета с лек скутер си е като на ски.

Мини мутра wonna be, изкача и ми казва, че не съм внимавал, въпреки, че той идва от към улица със знак, че трябва да даде път на предимство и когато е безопастно да продължи. Явно от високия адреналин, не съм усетул още, че рамото и дясната ми ръка са натъртени и докато си ближа раните, дойдоха баш мутрите да помагат с каквото могат на съратника си или да преговаряме. Де да ги знам.

Явно видяха, че не съм в настроение а както си бях с бронята с протектори на DRAGOMIR, едва ли щях да усетя случайно успял да ми посегне удар, нещо се поотказаха. Мислех си, че ако беше някое младо мотористче, щяха да го убедят набързо, че е виновен.

Аз все пак си направих панорамни снимки с HP телефончето, т.е. 5 кадъра в едно на 180 градуса и сам си направих репорта за пред застрахователите, докато дойдат след 2 часа полицаите и след час и половина БЪРЗА ПОМОЩ. Тати, който бе първо адвокат, преди да стане дипломат, ми казваше: Сине, винаги трябва да го документираш на хартия или на снимка. Разбира се, мини мутрата wonna be се оказа виновен. Но без съмнение, с неговото отношение, че могат да си правят каквото си искат, пак ще си кара като дете идиотче.

За такива неща в Торонто, Канада, полицията ти дава глоба за безотговорно каране, което е криминално престъпление и ти трябва адвокат да те оправя, та като ти дадат много точки, влезе в досието, платиш около $1000 на адвокат и застрахователите ти вдигнат с няколко хиляди долара премията за догодина, а да видим дали така ще карат градските тарикат.

Че даже и ми казва, че трябва да съм бил щастлив, че съм се отървал леко. Ама нали е престъпление да се саморазправям с беззащитни мутроидчета, та го оставям на улицата... Карам си аз скутерчето ГАРЕЛЛИ/GARELLI Comfort 125cc по пътя където има знак предимство и хоп млада мутра wonna be на среща ми. Натискам спирачки, но на тези павета с лек скутер си е като на ски.

Мини мутра wonna be, изкача и ми казва, че не съм внимавал, въпреки, че той идва от към улица със знак, че трябва да даде път на предимство и когато е безопастно да продължи. Явно от високия адреналин, не съм усетул още, че рамото и дясната ми ръка са натъртени и докато си ближа раните, дойдоха баш мутрите да помагат с каквото могат на съратника си или да преговаряме. Де да ги знам.

Явно видяха, че не съм в настроение а както си бях с бронята с протектори на DRAGOMIR, едва ли щях да усетя случайно успял да ми посегне удар, нещо се поотказаха. Мислех си, че ако беше някое младо мотористче, щяха да го убедят набързо, че е виновен.

Аз все пак си направих панорамни снимки с HP телефончето, т.е. 5 кадъра в едно на 180 градуса и сам си направих репорта за пред застрахователите, докато дойдат след 2 часа полицаите и след час и половина БЪРЗА ПОМОЩ. Тати, който бе първо адвокат, преди да стане дипломат, ми казваше: Сине, винаги трябва да го документираш на хартия или на снимка. Разбира се, мини мутрата wonna be се оказа виновен. Но без съмнение, с неговото отношение, че могат да си правят каквото си искат, пак ще си кара като дете идиотче.

За такива неща в Торонто, Канада, полицията ти дава глоба за безотговорно каране, което е криминално престъпление и ти трябва адвокат да те оправя, та като ти дадат много точки, влезе в досието, платиш около $1000 на адвокат и застрахователите ти вдигнат с няколко хиляди долара премията за догодина, а да видим дали така ще карат градските тарикат.

Че даже и ми казва, че трябва да съм бил щастлив, че съм се отървал леко. Ама нали е престъпление да се саморазправям с беззащитни мутроидчета, та го оставям на улицата... http://4coolpics.com/author_photo/6400/312777.html

Имах един "идентичен" случай. Купих си параплан от Канада и една книжка за летене. Пристигнах в България и се бях наточил да прочета главата където пишеше как се пилотира при насрещен вятър и как да си нагласяваш седалката за да промениш ъгъла на атака. Добре де, ама първата ми съпруга не ме остави на мира цяла нощ, та камо ли да отделя време за четене.
Та на следващия ден реших направо да летя, като със ските се спуснах по горната писта от вр. Тодорка на Банско. Да ама не. Имаше гръбен вятър. Карах ски до голямата писта от ляво и усетих, че вече не духа от към гърба ми. Имам в предвид вятъра.
Спуснах се на шус с отворено крило и полетях, като си създадох тяга от скоростта надолу. "До тук добре, до тук добре", както казва този дето падал от 10ти етаж. Но като се отдалечих на височина два пъти по-високо от боровете, се получи конфлик на интереси между локалния насрещен вятър и гръбния, който идваше от към вр. Тодорка. Погледнах нагоре към крилото си, само за да мерна, че е усукано и нещата не са в моя полза. Погледнах за миг надолу и видях върха на бора на който
щях да се надена. Това определено не ми хареса. Единственото което можех да направя (нямаше време да гледам в правилата и упътвания за летене) е да усуча повече само единия край на въженцетата (лявото крило) и така да се получи един вид "средел". Надявах се да се омотая около дървото а не на връх него и да не изглеждам Като онова ангелче дето Дядо Коледа се чудел къде да го надене, та го сложил на върха на елхата.
Следващото нещо което усетих е, че се размавам в снега имаше затишие, защото като се посъвзех около мн бе все бяло и се чудех дали вече не съм сред облаците. Височината на боровете там е около няколко десетки метра, поне 20 метра май.
Когато сетивата ми и разумя ми се възстановиха от адреналина и шока от удара, разбрах, че това си е сняг и в Рая не ме искат. Просто изпитах ужас, че мога да се парализирам и да не мога провера правилата на сайта.
Поуката от тази случка е, че не винаги чета правилата а разчитам на здравия разум, за да преценя, че хубавите идеи трябва да се споделят, стига това да прави хората по-весели и да не накърнява другите. А има правилата, които ако се пропуснат да се прочетат може и да е фатален изхода. Надявам се това да не е случая тук.

Така както в картината, инициалите са изписани в горния ляв ъгъл.
Също така, който поръчва снимката, и казва на ренгенолога/радиолога или на нашия език- фотографа как и къде иска да бъде заснет. Той е творческия директор на проекта. Нали? Менажирайки цялия процес ”от поръчител до краен потребител” пациента - в този случай аз, плаща здравните си осигуровки, с което осигуряваразходите и заплатите на доктора травматолог, който препоръчва ренгеновата снимка и другия персонал. С две думи той е собственика на това творение. Така както обясних на последната си и бивша съпруга, че след като аз съм дал материала за детето ни, то си е мое.
Като в случая с Кока Колата от автомата. Кой притежава бутилката, автомата или този който е пуснал монетата?