Кадърът е от една китна уличка, на малкото нубийско "селце", разположено в египетския град Асуан. До това място стигнахме наемайки една от типичните за града платноходки, с големи бели платна, ярко открояващи се на фона на синьото небе, осеяно с пухкави бели облачета. Под вещото управление на един истински нубиец, успяхме не само да се насладим на плаването по Нил, а и бяхме разведени из местните "забележителности". Уникално преживяване е да се разхождаш из тесните неасфалтирани улучки между разноцветните нубийски къщи. Нубийците не са като повечето египтяни. Много по-топло и естествено се държат, а и са изключително гостоприемни. Докато минавахме покрай група деца, играещи си боси в прахоляка около козите, една нубийка дори се опита да ни покани на обяд. Желанието ни да изпробваме местните гозби влезе в силен конфликт с недоверието ни в нубийската хигиена и инстинкта ни за самосъхранение каза тежката си дума, принуждавайки ни да отхвърлим любезната покана. На връщане платноходката ни на моменти заплашително се накланяше на една страна, но лодкаря бързо тушираше всякакви опити за паника, подвиквайки на развален Английски:
"Don't worry! I'm a good captain!".
Надявам се да ви се отдаде възможност да преживеете всичко това лично. Заслужава си!