Вкаменената сватба при село Зимзелен. Това "произведение" на природата, представлява скални образувания, сред които човешкото въображение отличава хора, коне, птици, стълбове, обелиски, изваяни от вулканични туфи, моделирани от външните земни сили - слънце, вода, ветрове, в продължение на милиони години. Присъствието на метални окиси - железни и манганови, им придава богато цветово разнообразие в розово, жълто, червеникаво, керемидено. Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото. Млад хубав момък се влюбил в девойка от съседното село и залинял от любовна мъка. Бащата разбрал сина си и откупил хубавицата с пълен тас жълтици. Вдигнала се голяма сватба. Задумкали тъпани, писнали зурли. Взели момата от съседното село и тръгнали за Зимзелен. Отпред, качена на муле, нагиздена вървяла булката със закрито лице. До нея вървял свекърът, а най-отзад щастливият жених. След като минали малката рекичка, която се намира пред с. Зимзелен, духнал вятър и открил лицето на булката. Свекърът го зърнал, занемял от красотата му и нечисти мисли щукнали в главата му. Разбрал това, вятърът се разбеснял, разфучал и вкаменил булката заедно с мулето. След нея вкаменил свекъра и цялата сватба. Останал само момъкът, вцепенен от мъка и ужас. Заплакал той, навел глава и помолил вятъра и него да вкамени. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите, които клетият момък изплакал се образувало малко езерце.