Параклис Св. Неделя
/местността Иноглово край село Славейно/

Местността е свързана с далечното минало и особено с изпълнените с героизъм и трагедия години на ХІV в. Името на местността според някои има турски произход – от ”Ени-ага”, което означава нов господар. По предание жителите на с. Славейно помнят, че цялата покрайнина била подарена на върбинския юрук Мустафа от султана като благодарност за неговите големи военни заслуги към държавата.
Средищното положение на Иноглово го правят през Средновековието район, в който от рано закипял обществен живот. От разказите и преданията, от имената на местностите и от многото веществени паметници става ясно, че в Иноглово е имало голямо селище. По-скоро то се е състояло от четири отделни центрове, свързани с обединителни звена с обществено значение. Такива обединителни звена били “Манастирът”, няколко черкви и параклиси.
Старото селище в Иноглово е съществувало до 1373 г., когато става жертва на жестоко турско нашествие. Начело на турския отряд стоял Енихан Баба. Завоевателите срещнали упоритата съпротива на местните българи. Народното предание говори, че една от най-големите битки станала местността между Каракулас и Чил тепе. Краят на Иноглово ще трябва да се търси след тази битка.
Топонимията свързва местности, като Чил тепе и Енихан Баба с исторически личности от ХІV в. Названието на Чил тепе се свързва с името на местния войвода Момчил (Чило- Чил), а Това на Енихан Баба произлиза от името на предводителя на турския отряд, намерил смъртта си в това сражение.
Местността Кудата се свързва с името на последния жител на селото след неговото опожаряване – Кудьо.
След битката при него намира подслон един ранен боец, останал известен като Куцото. Двамата се заселват в местност над с. Славейно, наречена по-късно Куцоското.