(8) ATOC: Ето ти млако инфо за кефала:

Наименование: Речен кефал
Други названия: кефал, клен
Латинско наименование: Leuciscus cephalus

Описание: Без всякакво съмнение речният кефал е най-универсалната риба в нашите водоеми. Това негово качество произтича както от изключително широкия му ареал на обитание в течащи и неподвижни води, така и от абсолютната всеядност на този вид от семейство шаранови. Повсеместното разпространение на речния кефал и неговият пословичен апетит за растителна и животинска храна предопределят и използването на пълната палитра въдичарски техники при улова му. Речният кефал се разпознава лесно сред другите ни сладководни риби. Достатъчен е само един поглед към неговата глава с характерното широко чело и голямата му уста с удебелени устни. Силуетът на рибата направо издава нейния подчертано спортен характер – дори тялото е повече обло, отколкото странично сплескано. Това важи особено за по-малките екземпляри. С възрастта и нарастването вретеновидната форма постепенно се губи и тялото на речния кефал става странично сплескано като на дивия шаран. На дължина речният кефал може да достигне и до към 80 см, но това става в изключително редки случаи и при обилна храна. Нормалният размер на масово хващаните кленове е някъде около 30 – 50 см. На тегло този лакомник може бързо да наддаде и до 6–7 кила, но най-често с въдица си имаме работа с парчета от 500 грама до 1,5 кг. Рибата е удивително силен плувец, така че във водата клен от половин килограм може да се бори като две каракуди от по кило. Стремителното обтекаемо тяло на клена завършва с мощен опашен плавник. Гърбът на рибата е тъмнозелен, кафеникаво-зелен или тъмносив. Надолу страните на рибата са зеленикаво-сребристи или жълто-златисти, като коремът винаги е с няколко степени по-избелен и някак бисерно блестящ. Люспите са едри и подредени правилно като старовремски ръчно гласен паваж. Характерно за речния кефал е, че всяка люспа е обиколена от тъмен синкаво-черен кант, съставен от тъмни точици. Предните гръдни чифтни перки са оранжеви. Коремните и аналната основно бият на червено, а гръбната перка и опашният плавник обикновено са опушено сиви или сивкаво-зеленикави. Характерна особеност на клена е отличното зрение. По този показател той се нарежда веднага след пъстървовите видове и распера. В реките речният кефал би трябвало да живее в долната част на средната зона, поне така е на теория. В действителност кленът може да се види дори в пъстървовата зона, по-надолу заедно с мряната и скобара и в най-долните участъци на течението при устията на реките. Все пак при един типичен речен летен излет трябва да се знае, че рибата е способна дълго време да се задържа в бързеите, около втичалата на потоците и водовъртежите. Изобщо при клена е характерна честата смяна на местообитанията в зависимост от сезона, околната температура и предпочитаната в момента храна. Общото правило е, че колкото е по-студено, толкова рибата се държи в по-спокойни води и търси сигурността на дълбочините. И обратно – със затоплянето на времето кленовете излизат на плиткото и в по-бурни води. В неподвижни води поведението на речния кефал също носи някои изненади. В язовирите например кленовете извършват характерни сезонни миграции. Най-типичната от тях е пролетното навлизане в устията на пълнещите водоема реки, когато пасажи от кефали се качват нагоре срещу течението на реката. Това явление е свързано повече с инстинкта за размножаване, отколкото с преследването на плячка, но кленовете са склонни да следват и преместването на пасажите от малки рибки, които през есента напускат плитчините и търсят сигурност в дълбокото. Любими места за едрите кленове са в близост до отвесните, стръмно спускащи се във водата брегове. Те често патрулират покрай тях, дебнейки от дълбините рибета, рачета, малки жабчета и дори мишки. В блатата, мъртвиците и свързаните един с друг гьолове кефалите най-често се навъртат около протоците между различните части на водоема. При всички случаи обаче речният кефал предпочита чакълесто или пясъчно дъно за разлика от своята близка братовчедка мъздругата, която няма нищо против тинестите участъци. По отношение на активността речният кефал е по-скоро типично дневна риба. Общо взето, той усилено търси храна от ранно утро до късно привечер. Като има и изключения – в летните горещини активността му се измества към нощта и ранното утро. И обратно – в студените сезони охотата му се засилва по пладне и в ранния следобед. Изобщо, когато става дума за излет на речен кефал, никога не бива да се забравя, че поради целогодишната активност на тази риба и заради нейната доказана всеядност не могат да съществуват единни и общовалидни правила за нейното ловене. При всички случаи те са най-малкото сезонни, зимни, пролетни, летни, есенни, а също така речни, гьоладжийски и язовирски.

Кулинарни качества

Едно от големите предимства на клена е това, че той бързо може да се изчисти. Едрите люспи падат лесно, пък и размерите на рибата все пак не вещаят прекарването на няколко часа близо до умивалника. Месото му е бяло, сравнително меко и нежно. То има леко сладникав вкус, като в повечето случаи не притежава тежка рибна миризма. Ако кленът е уловен в течащи води, месото му няма тревен или тинест привкус. Недостатъкът му е в почти равномерно разпределените ситни плаващи костици, чийто брой при препържване намалява чувствително. До 25–30 сантиметра рибите се пържат цели или разполовени по дължината на гръбнака. По-едрите вече се режат на един пръст дебели филийки, а големите – над кило, могат и да се пекат на фурна. Общо взето, вкусът е наистина превъзходен, но плаващите кости са голям минус. Хайверът на речния кефал може да се осоли и да се разбива както на останалите шаранови риби.

(23) VVDD: направен е вече оглед от специална комисия и терените за Натура 2000 вече са маркирани. така, че ако е маркиран и вашия терен можеш да разбереш като отправиш питане към комисията. Ето ти линк към сайта-http://www.natura2000bg.org/


А за разходката с яхтата, не евече никакъв проблем. Нямем граница с Румъния и си пердашиме без проблем след 1 януари!!!!За Двойница знам от рибарските сайтове.

(20) totis: много одобрявам,звучи идеално дано да я включат. наоколо има 2-3 малобройни села,които не са развити промишлено и не замърсяват почти нищо. само от полза може да им е тази програма. природата е доста запазена и дива.Там има много гори които започват направо от реката и достигат билото на Стара планина. Морето обаче е доста близо и може да попречи доколкото разбирам. Само на 13 км от тези места. Откъде си знаел за реката ,че сте искали дойдете насам ;)

(18) VVDD: Натура 2000 е програма на ЕС за защитени територи и в момената на правителствено ниво вървят големи караници със собственици на земи. Особенно в зоните около морето. А до Двойница имахме идея се дин мой приятел и дамите ни да ходим това лято, но поради разни стечения на обстоятелствата не успяхме. но вече от догодина имама яхта и с нея по дунав до морето и от там на пристан и сме на двойница!!!! Ето ти и кратко инфо за Натура 2000 за моя регион. Тези летни дъбове при Дражинци са в мой имот и аз ги давам за защита от програмата!!!

Европейската екологична мрежа Натура 2000 е най-голямата европейска инициатива за съхраняване на природното наследство. Като страна кандидат, България е длъжна да определи местата у нас, които да бъдат включени в Натура 2000 и това трябва да стане най-късно до присъединяването ни към Европейския съюз.
Много е важно да се отбележи обаче, че режимът на Натура 2000 не налага прекратяване на човешките дейности, а напротив - подкрепя такива, които допринасят за развитието на по-изостаналите райони и отварят нови възможности пред тях. Собствениците на гори и земи в такива райони ще могат да получават средства за развитие на устойчиви и природосъобразни дейности или компенсации за пропуснати ползи в земите си в Натура 2000 места. Средства за това са предвидени във всички фондове на ЕС*.
Поредицата НАТУРАлно на Evropa.Dnevnik.bg, посветена на местата, които ще бъдат предложени от България за НАТУРА 2000, ще представи някои от определените от Дунавско-Карпатската програма на WWF места в басейна на река Дунав в България. WWF е определила общо18 Натура 2000 места по долните течения на западните Дунавски притоци – от река Искър до река Тимок. Тяхната обща площ е над 20 хил. хектара.
Река Лом
По долното течение на река Лом са предложени две Натура 2000 места – река Лом, което е близо 1 400 ха и протича покрай реката от с. Ружинци до устието и Моминбродско блато, което е около 30 ха и се намира в близост до реката и нейното устие.
Очарованието на река Лом е в нейните все още чисти води и чакълесто дъно. По течението й се намират интересни забележителности като стария мост до село Ружинци и вековните летни дъбове при село Дражинци. При село Роглец в реката се образува остров, обрасъл с красиви крайречни гори, а на запад от с. Княжева махала расте група от вековни (около 200 години) черни тополи .