Отново твоят поглед ме намира,
лъчите на леда топят
и пак събудени, немирни
вълни от моята кръв шумят.

Повлича ме отново златна мрежа
към нови неизвестни брегове,
зоват ме гласове разнежени
и блеснали планински върхове.

Усещам пак у мене сила пламва,
стихийно бликнала от теб,
която и пръстта корава
превръща в ароматен хляб.

И искам с птиците да пея,
да расна в житните стъбла,
със ветровете да развия
прозирно ласкави крила...[ Бленика][СЛОВОТО] СЛЪНЦЕ

Прозрачна издъхва сред звънко сияние
Болно сразена нощта:
Сплитат се песни с последно стенание -
Тръби възторжен денят.

Рози въздушни сипе зората:
Сплитат лучите светли гирлянди,
Ангели слитат от небесата,
Сипят, разсипват ярки рубини.

Плават прозирни леки вуали,
чайки сиротни, чайки далечни
раждат се, блесват в златни потоци,
звънко отскачат водни кристали.

Леко запяват бледи тръстики -
Слънчеми капки по тях треперят,
Сронват се, пламват, тихо простенват:
Мрежа златиста над тях обвисва.

Прозрачна издъхва сред звънко сияние
Болно сразена нощта:
Сплитат се песни с последно стенание -
Тръби възторжен денят.
[Сирак Скитник][СЛОВОТО] ДЕН

В небесата къдрав плам
разпилява бледни рози,
в свойте приказни чертози,
Слънце, ти заспиваш там!

Ний, чеда на тъмен жребий,
гоним волния ти път,
и в затмението тебе
нашите молби следят.

Над задрямали води
ти разплиташ къдри златни,
и сред ниви необхватни
пламват твоите следи.

Висините отгадават
неразбрания ни вик,
вихрени крила разсяват
сенките на твоя лик.

Твоят блясък ни гори,
твойта власт ни упоява,
химн в душите ни запява[Николай Лилиев][СЛОВОТО]
по бленувани зори.