Постройката е охранявала главният северен вход, който е бил външен, т.е. е извеждал извън укрепленията на Търново, за разлика от източния и южния, които водят към укрепената част на Търново. От ляво се вижда пътят, който е водел извън Трапезица и столицата покрай еврейската махала.
Неотдавна постройката беше обявена за новооткрития "замък на Асеневци". Сграда № 1 иначе означава, че е била първата разкопана постройка на Трапезица преди век. Иначе става дума за нещо като казарма, в която са били стражите пазещи главният вход, пред който можело да се проникне директно на трапезица и от там в Търново.

Гробищната черква "Свети Никола" в Самоков е била осветена на 26 окномври 1861г. Тя е типичен възрожденски православен храм от епохата на реформиращата се Османска империя - сградата е с големи прозорци, от кото струи светлина, а купулите се издигат високо в небето.
Тези, които са чели романът за "Греховната любов на зографа Захарий" навярно се питат защо не виждат гробът му. Причината да не се виждат гробовете на Захари Зограф и много други заслужили граждани не само на това селище, а на България е, че "народната власт" по партизански заграбила черковния двор ... и тленните останки трябвало да бъдат преместени от близките. На заден план от дясно се вижда къща и сателитна чиния. При строежа на къщата са били попаднали на гроб, в който открили медалион с надпис "Паисий". В манастирската кондика на Хилендарския манастир е отбелязано, че в Самоков през 1798г. е бил погребан йеромонах Паисий - ще рече, че поне засега унищоженият гроб е основният претендент за мястото на последния покой на авторът на "История славяно-българска".