Синагога в Самоков е от 19век и се намира до една от резиденциите на Людмила Живкова - Сарафската къща. Къщата и синагогата са с красиво изработени тавани. И макар в града да не са останали евреи, красивата голяма сграда (макар в днешния си вид трудно да може да се тарече така)е била запазена и реставрирана. За разлика от резиденцията, синагогата сега е един от многото рушашти се паметници на културата. Навярно и тя ще сподели съдбата на Дренската къща, която се намираше в самия център на града и снимката й фигурираше във всички пътеводители и албуми на града - сега на мястот й има израснали няколко дървета.

Първата къща в Самоков от ХV-ХVІв. известна още като Бельовата къща. Тя се намира до втората по време градска черква - митрополитската, а собственика на къщата е ктитора на първата по време черква, наричана също Бельова.
Бельовата къща и черква са вкопани в земята. Причината обаче да се вижда покрива направо върху тревата е, че къщата през последните 4-5 години е докарана до пълна разруха.
Сградата е просъществувала през цялото турското робство, в тревожните години на Втората световна война във вкопаната в земята сграда са се укривали от отиващите към София бомбардировачи и до последната четвърт на 20 век е била непрекъснато обитавана. После е отчуждена за паметник за културата и е докарана в днешния вид.
Това беше една от много малкото къщи на няколко столетия в България, които бяха запазени изцяло. Но ето, че от малкото скоро няма да остане нищо.

Тази седмица ще пусна серия посветена на нашите паметници на културата оцелели при турци и фанариоти и тънещи в разруха в условията на т.нар. "демокрация". Тъй че не са ни виновни ни византийци, ни турци, че имаме толкова малко. Защото и малкото оцеляло успешно продължаваме да го унищожаваме. Държава и нация в ликвидация.
Новата търновска черква "Свети Спас" (новата, защото така понякога наричат и патриаршеската) е построена от майстор Кольо Фичето. Но идва голямото земетресение и тя е сред много търновски исторически паметници, които рухват.
Това, което пък се вижда зад абсидата е музеят на Второто царство. До него е сградата на Учредителното събрание (бившият турски конак построен също от Кольо Фичето), а до нея е затворът-музей. Входът за всеки един от тях е 6 лева на калпак. Но до трите музея е ето това.

В Созопол има параклис "Св. Николай Чудотворец" и "Св. Никола" - пускам двете снимки едновременно.
Тази е на параклиса "Св. Никола". Та какво миждате - абсидата, кръчмарска маса, кръчмарски стол,тонколона, навес .... въобще всичко е изпълнено в стил "Божо". Без подобренията в стил "Божо" параклиса щеше да се вижда идеално, защото е точно над южната крепостна стена. Но сега можете да се насладите на маси, бутилки, навеси, чалгийка и други подобни характерни за българския академизъм неща. Заради дървете при входа, навеса и масите, параклиса е много трудно откриваем. Ето така представяме българия пред света!

Една гробищна църква построена през първата половина на ХХв. в свободна България не се очаква да има някаква история, освен скучното построена ..., осветена ... стенописана. Но не винаги е така.
С разрастването на града гробищата станали парк, а в държавата се появил войнстващ атеизъм. За разлика от турците, които оставяли поне по-малките християнски храмове да действат и позволявали да се поправят, то комунитическата власт далеч не била така толерантна. И тъй за дълго храмът беше склад. Само формата и един изчовъркан стенопис над входа напомняше за някогашното предназначение на постройката.
Възстановяването започна в годините на перестройката. Според "градска легенда" един човек на два пъти сънувал, че трябва да се поднови дейността на храма. Питал Ванга и тя също му казала, че трябва да го направи и лобирала пред сем. Живкови. не знам доколко е вярно, но "демокрацията" завари храма действащ. С новото време се появиха и някои нови характерни за прехода декорации като решетки, огради и две доста неугледни стопански постройки, които за щастие лятната зеленина ги закрива.