Средновековната крепост Цепина се намира на около 6 км от село Дорково, на висок конусовиден връх с височина около 1100 м. Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад - Костин дол, на север - Каркарийското дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинския град. Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алекси Слав, дадена на манастира "Св.Богоромица" в гр. Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон (Света Гора). В нея Алекси Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.Алекси Слав е син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенри - Изабела. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е била изградена цитаделата с площ от 1,5 дка. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. През 1373 г. крепостта е подложена на 9 месечна обсада от войските на Гаази Дауд паша но остава непревзета от османците.Накрая един отряд успява да пробие обръча и стига до Пловдив където сключва договор споразумение с главнокомандващияя османските армии Лала Шахин по силата на който предават крепостта /за ужас на Дауд който е точил зъби за богатата плячка която го чака в крепостта/ като населението в чепинския край запазва статута си и редица привилегии чак до 60 - те години на 17 век когато е масово ислямизирано а града и цитаделата на Цепина престават да съществуват.