....В началото на лятото 1014 г. Василий II потеглил в поход. През Драма и Сер, отдето повърнал на север и през Рупелския проход той навлязъл в долината на р. Струмица. Но пред демата в Ключовската клисура той бил принуден да спре, защото при опита да завладее входа на демата защитниците й оказали силен отпор и произвели страшно поражение.Едновременно вървели военни действия и на друго място. Още при навлизането на императора в България Самуил изпратил от Струмица голяма войска под началството на Несторица, “един от най-мощните български велможи”, против Солун където тогава управлявал Теофилакт Вотаниат, дядо на по-сетнешния император Никифор Вотаниат (1077—1081). Той излязъл заедно със сина си Михаил и като се ударил с Несторица, разбил съвсем българите, заграбил голяма плячка и много пленници и ги откарал при императора, който обсаждал демата в Ключовската клисура.Между това обсадата в Ключовската клисура вървяла твърде несполучливо: всички удари на ромеите били отбивани от стражата с големи за тях загуби.Но въпреки това Василий II не се отказал напротив, той изпратил пловдивския управител Никифор Ксифий заедно с неговия отряд да намери нейде от друга страна път, по който да се направи обход и по тоя начин с хитрост да се направи възможно преминаването на демата. Сам Василий останал в Ключовската клисура, като не престанал да насиля преградата.И наистина Никифор Ксифий отстъпил заедно с отряда си назад и като обиколил твърде високата планина, която се намирала южно от с. Ключ и се наричала Беласица,по стръмни и почти непроходими места на 29 юли 1014 г. неочаквано се явил в тила на българската стража, която отбранявала Ключовската преграда. Изплашени от тая изненада, войниците малко се грижели за отбраната на укреплението; те гледали само да се избавят от явна гибел и скоро се обърнали на бяг. От това обстоятелство се възползувал Василий П, който сам веднага нападнал на демата и като я разрушил и преминал, спуснал се да преследва бягащите към Струмица войници. В станалото може би при с. Макриево според народното предание сражение, в което взел участие и цар Самуил, излязъл вероятно от Струмица със сина си и друга войска на помощ на отстъпващите, българите претърпели пълно поражение, в което паднали много убити и още повече били взети в плен. Самуил едвам смогнал да избегне опасността при съдействието на сина си Гаврил-Радомир, който юнашки посрещнал нападателите и като го метнал на коня си, отнесъл го в безопасно място — в крепостта Прилеп, отдето Гаврил скоро се върнал в околностите на Струмица, а Самуил преминал в Преспа.

След тая бляскава победа Василий II потеглил към Струмица, но той не можал да превземе тая непристъпна крепост.Василий II изпратил намиращия се все още при него солунски дука Теофилакт Вотаниат с войска и със заповед да премине хълмовете при град Струмица, т. е. силно изрязаната местност южно от тоя град, известна днес под името Чам, да изгори демите по пътищата в тях и да прокара удобно проходим за императора път, който води за Солун. Когато пристигнал на мястото Вотаниат безпречно бил пропуснат от българските местни стражи да навлезе навътре обаче когато поискал да се върне отново при императора, след като изпълнил заповедта му, той попаднал в разставени в същата местност засади и българите го причакали тайно в тесният проход между Беласица и Плауш планина. Като влязъл в теснината, заобиколен отвред и обсипван от височините с камъни и стрели, без да може някой да го защити поради теснината и непроходимостта на мястото, сам паднал убит, без да може да се отбранява, след като Гаврил-Радомир го пробол в корема с копието, което носел, и се изсипали вътрешностите му, и голяма част от отряда му също загинала.
Известието за поражението и смъртта на Теофилакт Вотаниат, който бил според думите на М. Аталиат най-близкият и най-добрият военачалник на Василий II, не само изпълнило императора с голяма скръб, но и разстроило и всичките му планове. Ожесточението му против българите поради това поражение било дотолкова голямо, че той заповядал да извадят очите на пленените в сражението при Беласица български войници, които според Скилица били около 15 хиляди, а според Кекавмен 14 хиляди, и “да оставят на всека стотица от така осакатените един с по едно око, който да ги води, и в такова положение ги изпратил при царя им Самуил.” ...... Иван Скилица разказва, че когато Самуил видял пристигащите ослепени 14 хиляди свои войници в такъв брой и такова жалко положение, той “не бил в състояние да понесе юнашки и спокойно страданието: завил му се свят, причерняло му и той паднал на земята. Присъствуващите с вода и благоуханни масла му възвърнали дишането и направили малко да се съвземе. Като дошъл на себе си, Самуил поискал да пие студена вода, но щом взел и сръбнал, той бил обхванат от болест в сърцето /разрив на сърцето/ и след два дена се поминал” на 6 октомври, 13 индиктион 1014 г. в своята първоначална резиденция “на блатистия остров Преспа” т. е. на днешния остров Ахил или Аил, където е и погребан.